1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Бившият американски губернатор на Ирак критикува Белия дом

Под заглавие “Моята година в Ирак” в САЩ излезе книгата на бившия американски губернатор на Ирак Пол Бремър. Най-интересното в нея е острата критика, на която той подлага администрацията на Буш. От Вашингтон – Георг Шварте:

default

“Госпожи и господа, хванахме го!”

Тези няколко думи, с които през декември 2003 Пол Бремър оповести залавянето на Садам Хюсеин, бяха най-радостният момент от неговото 14-месечно пребиваване в Ирак. Равносметката, която бившият цивилен губернатор на Ирак прави в книгата си, е доста нелицеприятна за администрацията на президента Буш.

Още от самото начало той предупредил министъра на отбраната Ръмсфелд: “Разполагаме с много малко войници, пратете допълнителни сили” – пише Бремър, нещо, което повтори и в интервю по НБС:

Трябват 500 хиляди войници – казал той навремето на Пентагона, три пъти повече, отколкото имаше тогава в Ирак. Само че Ръмсфелд, неговият непосредствен шеф, дори не отговорил на депешата му. Бремър казва, че САЩ нахлули в Ирак с илюзии и без стратегия. Дори вицепрезидентът Чейни му признал през ноември 2003: “Липсва ни стратегия за победата”:

“Предупредих Чейни, че не разполагаме с план за победата, а той ми отговори, да, и той бил на същото мнение.”

За президента Буш книгата на Пол Бремър излиза в доста неудобен момент: едва 39 процента от американците смятат, че той се справя добре с работата си в Ирак. Бремър, когото критиците му го винят, че е допуснал сериозни грешки, например че е разоръжил иракската армия, вместо да се заеме с преквалификацията й, контрира с обвинения по адрес на администрацията Буш – специално на тайните служби:

“Всички тайни служби се занимаваха само с едно: къде са оръжията за масово унищожение? А за това, че в Ирак може да възникне въоръжена съпротива, за това никой не помисли.”

Бремър пише в книгата си, че на няколко пъти през 2003-04 година настоявал пред Буш да изпрати повече войски и да не подценява съпротивата в страната. Никаква реакция. А защо тогава той, Пол Бремър, не се е обърнал просто към обществеността?

“Като държавен служител човек е длъжен да каже на президента открито, но не и публично какво е действителното положение. Решенията обаче се вземат от президента. Затова му се плаща и затова той седи в Белия дом.”

Няколко месеца след приключването на мисията си в Ирак Пол Бремър получи за своите заслуги “Президентския медал на свободата”, най-високото гражданско отличие в САЩ. Медалът му връчи лично човекът, когото сега Бремър вини за пропуските в Ирак: президентът Джордж Буш.