1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Бившите полски тайни служби и комунистическото минало.

Потокът от разкрития в последно време за различни лица, сътрудничили на комунистическите тайни служби в Полша, е свързан с процес на критично преодоляване на миналото, коментира Здислав Краснодебски във всекидневника "Ди велт."

default

В началото на 90-те години в Германия бе подложена на критична оценка режима в бившата ГДР. Известни полски интелектуалци, например писателят Анджей Шчипиорски поучаваха тогава германците, че подобна оценка била също тъй ненужна, както и отстраняването от държавни постове на бивши функционери на режима. Днес знаем, че Шчипиорски дълги години е сътрудничил на тайните служби под псевдонима “Мирек”, че е бил сътрудник полската държавна сигурност и е предавал информации дори за собствения си баща.

Едва сега Полша изживява подобен процес, какъвто тогава протече в Германия. Тъй че, гледайки сега какво става в Полша, германците сигурно могат да си спомнят собствените си мотиви и това, че по онова време никой не критикуваше преодоляването на структурите на ГДР като “маккартизъм”. Сегашната дискусия в Полша не е започната “от горе” или по заповед на братята Качински, както много германци погрешно смятат. Законът за Института за националната памет, който институт може да се сравни с германската служба за архивите на Щази, позволи през 1997 г. достъп до досиетата, независимо че този достъп впоследствие неколкократно беше ограничаван.

От тогава насам излязоха на бял свят шокиращи факти. В някои полски градове бивши активисти на “Солидарност” създадоха комитети, за изобличат бивши агенти. Смелият свещеник Тадеуш Исакович-Залезки например, който е бил задържан и малтретиран от полската държавна сигурност, разкри, че редица свещеници в неговото обкръжение са били нейни сътрудници й са доносничили за колегите си. Много интелектуалци, между тях и сенаторът на опозиционната “Гражданска платформа” въпреки съпротивата на църквата тематизираха случая с архиепископ Велгус. Историци разразявт неудобни факти, които често се отнасят до известни фигури на третата полска република.

Въпросът е нужно ли е всичко това, след като са минали толкова много години? Но защо и много германци след толкова много години се интересуват от миналото на Гюнтер Грас, защо самият той се чувстваше длъжен да направи закъснялото си признание. В Полша подобни въпроси са актуални и имат непосредствено значение за качеството на обществения живот и за демокрацията, както и за идентичността на поляците.

Преди всичко става въпрос за чувството за справедливост – накърняването на това чувство подкопава легитимацията на държавата и подбужда цинизъм. След 1989 г. много активисти на “Солидарност” изпаднаха в бедност и забвение, докато техните мъчители си живееха добре. Едва сега много герои от онези дни биват отличавани с високи държавни награди. На второ място става въпрос за истината. Поляците искат да знаят как е функционирал апаратът на властта и насилието в Народна република Полша и какво доведе до решението за трансформациите през 1989 г. На трето място става въпрос за прозрачността на обществения живот. Има доказателства, че след 1989 г. много хора са били подложени на натиск и изнудване. Страхът и зависимостта са влияели върху политиката и икономиката. И на четвърто място, става въпрос за борбата с корупцията, която се превърна в един от белезите на Третата полска република. Хора от бившите тайни служби са замесени в редица корупционни афери, както показват междувременно разкритията на комисиите за разследване. Точно по тази причина през 2006 г. беше разпусната службата на външното разузнаване.

Въпросът, следователно, не е защо става този процес, въпросът е защо става толкова късно. Години наред мощни сили в политиката и обществото се опитваха да го задържат. Полската демокрация възникна на основата на компромис между представителите на стария режим и част от елита на “Солидарност”. След 1989 г. определени лица и от двете страни, макар и поради различни мотиви, имаха интерес да не бъдат разкрити някои неудобни факти. Онези, които бяха против това, бяха изтикани в периферията, бяха демонизирани и изолирани. Сега обаче монополът върху мненията в Полша е разрушен. Необременените млади хора не се страхуват от истината. Изборите през 2005 г. подобриха положението: за пръв път от 1989 г. насам е налице силна политическа воля най-после да се направи наистина критична преоценка на миналото.