1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Берлин: “Партньорство с Африка”

Конференцията е определено на високо равнище.

default

В нея освен домакина, германския държавен глава Кьолер, ще участват петима африкански президенти, настоящи и бивши, нигерийският писател-нобелист Воле Сойинка, живеещият в Мозамбик шведски автор Хенинг Манкел, а също така бизнесмени, интелектуалци и журналисти от Европа и Африка.

Още в своята реч при встъпването си в длъжност като президент на Германия Кьолер беше заявил:

“Според мен за човечността на нашия свят може най-добре да се съди по съдбата на Африка.”

Навремето като директор на МВФ Кьолер е посещавал шест пъти Африка, познава лично много от държавните ръководители там. Също и като президент на Германия той се ангажира много сериозно за “черния континент”. Първото му пътуване извън Европа го отведе миналия декември в Сиера Леоне, Бенин, Етиопия и Джибути. Той иска задълбочаване на връзките с африканския свят, оттам и инициативата му, наречена “Партньорство с Африка”.

Кьолер се надява на истински диалог. Спешно необходимо е Северът и Югът да престанат да говорят през главите си. Освен това той възнамерява да тематизира факта, че Африка все още не получава полагаещото й се място в политиката на развитите страни:

“В Африка има огромни проблеми и голяма мизерия. Но това е само половината истина. Аз съм изживял там – въпреки проблемите и мизерията – толкова жизнерадостност, дързост и гордост, че в сравнение поведението на европейците понякога изглежда дребнаво и жалко.”

Какви са конкретните цели, които Кьолер се надява да получат стимул от бонския форум? Това са темите, които са залегнали вече в дневния ред: например в концепцията на ООН за “целите на хилядолетието” или на предстоящия през декември в Хонгконг пореден кръг за либерализирането на световната търговия. Още в края на миналата година Кьолер заяви:

“Надявам се на една Европа, която подкрепя не само на думи, а и с конкретни дела целите, поставени от ООН. Конкретно: чрез по-нататъшно отваряне на пазарите за бедните страни и чрез увеличаване на помощта за развитие.”