1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Белград, Младич и Хагският трибунал

В белградските медии преобладаваше мнението, че Ратко Младич, бившият командващ армията на босненските сърби, ще се предаде доброволно на Международния трибунал в Хага още преди десетата годишнина от изтреблението в Сребреница на 11 юли.

Младич, първият вляво.

Младич, първият вляво.

Вероятността обаче, че това наистина ще стане е минимална. Тези спекулации бяха подхранвани най-вече от изявленията на сръбски правителствени представители. Според тях имало опити за установяване на контакт с издирвания. Правителството явно се надява, че Младич ще се предаде на международното правосъдие, както сториха вече дузина други високопоставени сръбски офицери. В Белград наистина се смята, че е имало контакти с Младич или с неговите помагачи.

В началото на миналата седмица армията на държавния съюз Сърбия-Черна гора за пръв път изобщо призна, че до 2002 Младич е живял в Белград под закрилата на въоръжените сили. След оттеглянето на тази подкрепа той бил изчезнал безследно. Така поне твърди шефът на военното разузнаване Светко Ковач в интервю с вестник “Блиц”. По онова време армията не спираше да уверява, че не знае къде се намира Младич. До неотдавна и сръбското правителство постоянно повтаряше, че Младич не бил в Сърбия и че не бил под закрилата на военните.

Има много признаци, че Младич е живял в Сърбия и след 2002. Нещо повече: много е вероятно, че той до ден-днешен все още се намира в страната. През април вестник “Данас” писа, че Младич от месеци вече се укривал в една казарма в Белград; поне бил там до есента на миналата година. Вестникът се позоваваше на един дезертирал подофицер, който отговарял за личната сигурност на търсения. През октомври миналата година в същата казарма при все още неизяснени обстоятелства бяха убити двама сръбски войници. Тогава някои изказаха мнението, че те били убити, защото били разпознали живеещия в казармата Младич. Доказателства за това няма. Но обещаното навремето разследване все още не е приключило.

На този фон естествено възниква въпросът дали сръбският правителствен ръководител Кощуница е знаел, че Младич се намира под крилото на армията. Или дори сам е разпоредил това? От октомври 2002 до март 2003 Кощуница беше президент на Югославия и следователно върховен командващ на въоръжените сили. Критици на правителството изразяват убеждението, че той е бил най-малкото информиран. По онова време Кощуница отхвърляше всякакво сътрудничество с трибунала в Хага, защото бил политически инструмент за осъждане на сърбите. Един близък съветник на Кощуница отхвърли обаче категорично това обвинение. Ако до 2002 Младич наистинал бил под закрилата на армията, това не било нито по нареждане, нито със знанието на Кощуница.

Цялата дискусия около Младич показва пределно ясно, че армията, която беше една от най-важните опори на режима на Милошевич, все още – поне отчасти – си остава едно сиво петно. Пет години след края на режима тя далеч още не е поставена под контрола на цивилните.

Вследствие на силния натиск от чужбина Кощуница междувременно активизира усилията си за издирването на Младич, който е главната пречка за сближението на страната с ЕС и НАТО. Съвсем друг е обаче въпросът дали Белград е готов да арестува Младич и да го предаде на Хагския трибунал. Що се отнася до самия Младич, онези, които го познават, казват, че той никога нямало да се качи доброволно на самолета за Хага.