1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Без Русия щяхме да сме зле"

Какъв е планът на Кремъл за Украйна? - Да я дестабилизира и да попречи на влизането ѝ в НАТО, твърдят наблюдатели, визирайки случващото се в Донбас. Историята помни и други такива случаи. Репортаж от Абхазия:

От касетката се разнася ведра песен за танци и веселби, но хората в маршрутката сякаш не я чуват или просто са потънали в собствените си грижи и мисли. Отляво се виждат покрити със сняг върхове, а отдясно - палми и Черно море. Шофьорът отбива и спира до една цистерна, пред която някъкъв мъж продава дизел на черно. Водачът на маршрутката се ръкува с него и вади няколко банкноти от джоба на якето си. “Тук може да се живее. Поне донякъде. Шосето е асфалтирано, а сега има и осветление - по цялото протежение от руската граница до столицата Сухуми. През лятото возя главно туристи, а иначе само местни хора - абхазци, които пътуват до Русия. Продават там плодове”, разказва шофьорът.

Безработицата в конфликтния регион е висока. За да влязат в Русия, абхазците нямат нужда от виза. Затова и мнозина работят там, разказва шофьорът: “Абхазия от столетия е свързана с Русия. Без Русия щяхме да сме зле, това и децата го знаят. Всичко тук е свързано с Русия. Плащаме с руски рубли, младите ни хора се учат в руски университети, а откакто руските туристи пак идват при нас, животът ни се подобри малко. Живеем с надеждата, че ще стане още по-добър. Или поне не по-лош. Вай-важното е да няма война.“

"Дубай на Черно море"

Пътуването ни продължава. След два часа сме в абхазката столица Сухуми. В покрайнините на града се виждат главно развалини. В центъра, на сградата на парламента се развява знамето на Абхазия, само че прозорците зеят - по време на войната преди 20 години сградата е опожарена и оттогава насам си стои така, нищо не е възстановено. Тротоарите изглеждат като минно поле, а продавачката в един магазин за дамско бельо се е загърнала в кожено палто, понеже електрическият радиатор не топли.

В Абхазия има обаче и лукс. На крайбрежната алея, непосредствено до първия хотел в града, се намира магазинът на Нузрет Ахба. Търговецът е отраснал в Турция, има абхазки корени и преди три години се е заселил в Сухуми. Продава марково облекло, произведено в Турция: обувки ръчна изработка, сака, костюми. Неговият бизнес е полулегален - турските фирми нямат право да доставят тук свои продукти, тъй като Турция не е признала Абхазия. Затова доставките идват през Русия. Бизнесът не върви особено добре, признава Ахба, но добавя: “Сигурен съм, че Абхазия има бъдеще. Вярно, сега все още имаме политически, пък и икономически проблеми. Но Абхазия все пак е нова република. Един ден тя ще се превърне в нещо като Дубай на Черно море. За това си мечтая. И се надявам, че мечтата ми скоро ще се сбъдне.”

Засега Ахба продава костюми единствено на абхазките министри. Външният министър Вячеслав Чирикба носи син костюм. В кабинета му е окачена картина, изобразяваща абхазкото знаме - зелени и бели ивици, бяла ръка и бели звезди на червен фон, а до тях - син флаг със светли звезди. Това е може би евопейският флаг? “Не, усмихва се Ахба, това е знамето на Венецуела. Тази картина ми я подари един венецуелски художник. Шест държави са признали Абхазия, едната от тях е Венецуела. Поддържаме много добри връзки. Що се отнася до Европа, мога да кажа само едно: Абхазия е част от Европа и нашият конфликт е европейски конфликт. Затова Брюксел трябва да му обърне повече внимание”, настоява министърът. ЕС обаче разглежда Абхазия като част от Грузия. И затова до голяма степен игнорира региона.

Der Regierungssitz in Suchumi in der georgischen Provinz Abchasien

Следите от войната

"Преместване на руската граница"

В кабинета на министъра върви руска телевизия. Чирикба е изключил звука, но все поглежда към екрана, на който тъкмо се появява руският външен министър Лавров. Абхазия и Русия наскоро засилиха сътрудничеството си. През есента на 2014 година двете страни подписаха договор за партньорство, който между другото предвижда модернизиране на армията и инфраструктурата на Абхазия, както и подсигуряване на административната граница с Грузия - всичко това ще се заплати с руски пари. След подписването на договора руски политици заговориха за “преместване на руската граница към контролиран от Грузия регион” - тоест, за един вид анексиране на Абхазия.

Много абхазци критикуват договора. Страхуват се, че заради Русия могат да загубят трудно извоюваната си независимост. Външният министър Чирикба защитава двустранния договор: “Зависимостта не е непременно нещо лошо. Тя дори би могла да укрепи независимостта ни. Договорът с Русия ни дава сигурност. Можем да планираме икономиката си без страх, че отново ще има война”, казва той.

Телевизионният екран показва кадри от Донбас. Развалини, покрити от сняг. Абхазия е изпратила хуманитарна помощ в Източна Украйна, между другото и 23 тона мандарини. А делегация връчила на управляващите в т. нар. Донецка народна република колекция от златни монети на Абхазката банка, изсечени по повод 20-годишнината от победата над Грузия.

Абхазия все още не е признала така наречените народни републики в Източна Украйна. Дали скоро ще ги признае? На този въпрос външният министър Чирикба отговаря уклончливо. “Не можем да останем равнодушни, хората там страдат. Но първо трябва да си изясним каква точно е политическата ситуация там. Засега изчакваме”, казва министърът. Пределно ясно е обаче, че в крайна сметка Абхазия ще вземе решение, което да се харесва на Русия.

Редакцията препоръчва