1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Без паника!

Стане ли дума за финансовите разходи в кризата, всякакви мрачни прогнози изглеждат оправдани. Дивата надпревара на банките за печалби е изгорила невъобразимите 10 500 милиарда долара. Но има ли повод за паника?

default

Изход има въпреки пороя от обезпокояващи прогнози

Експертите предупреждават за задаващи се огромни дефицити в държавните бюджети и тежко наследство за идните поколения. Но това са безмислици. В действителност разходите могат да бъдат овладяни - преди всичко тези по спасяването на банките. Вярно, че държавата наля няколкостотин милиарда евро в този сектор, но в случая става предимно дума за банкови гаранции. Реални пари потичат едва и само тогава, когато гаранциите бъдат използвани. Засега подобно нещо не се е случило. Тъкмо обратното: държавата печели такси.

Dollarnoten

Мрачните прогнози карат хората да стискат парите си, а това е лошо за икономиката

Излишно драматизиране

Онова, което финансовите институции получиха съвсем реално, представлява сума-сумаром три процента от икономическата дееспособност на страната. Подобно нещо не може по никакъв начин да се нарече драматично - още повече, че в замяна на това държавата получава дялови участия в банковата собственост. В САЩ осемте най-големи банки междувременно изкупиха обратно дяловете си от държавата. В резултат на това държавният бюджет там припечели четири милиарда долара.

Акциите на германската Комерцбанк, притежание на държавния бюджет, до момента са на плюс от 127 милиона евро. Разбира се, кризата поражда и други разходи, породени главно от това, че във времената на слаба икономика държавата получава по-малко данъчни приходи, а е принудена да прави по-големи разходи. Държавният дълг вероятно ще нарасне до 80% от БВП през 2010 година. Повод за паника обаче няма. В САЩ квотата на задлъжнялостта по време на Втората световна война възлизаше на 100%. През 60-те години тя спадна наполовина и то без това да води до орязване на социалните облаги за гражданите.

Изплуването е възможно и без драстични икономии

Как американците успяха да върнат кредитите си? Изумителният отговор гласи: изобщо не ги върнаха. Държавният дълг нарасна в абсолютни числа дори още повече - от 204 милиарда долара през 1944 година на 368 милиарда през 1968-ма. Квотата на задълженията - а това е истинското мерило за нивото им - спадна, защото икономиката растеше с по-бързи темпове от взимането на кредити. Прирастът е следователно ключът към консолидирането на бюджета. При добра конюнктура и германският бюджет отново ще заплува в нормални води и то без да са необходими оргии на икономии.

Редакцията препоръчва