1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Безсилието на ООН

ООН се изчерпа. Днес структурите на организацията са безнадеждно остарели. Те отдавна не подхождат на новия свят, в който се води борба за надмощие на идеологиите, а не за териториални завоевания. Коментар на Инес Пол.

ООН се изчерпа. Структурите на организацията са безнадеждно остарели. Те отдавна не подхождат на модерния свят, в който конфликтите вече не избухват по протежение на границите. Един свят, в който се води борба за надмощие на идеологиите. А не за териториални завоевания. Видеокадрите с вербалните атаки на американския външен министър Джон Кери срещу руския му колега Сергей Лавров са доказателство, че чудовищната бюрократична организация вече не знае как да помогне на хората в Сирия. Бомбардирането на хуманитарния конвой, който трябваше да облекчи живота на хиляди хора, е ужасно свидетелство за това, че преговорите и боричканията не доведоха до нищо. Че хората продължават да загиват. Всеки ден и всяка нощ. Дори и сега, когато четете тези редове.

През 1945 година, когато беше създадена ООН, светът беше съвсем различен. Опитът от Втората световна война беше пресен. И за да не се повтаря този ужас, бяха създадени съответните структури. Петте постоянни членове на Съвета за сигурност получиха право на вето с цел да бъде избегнато надмощието на отделните велики сили. Навремето важни днес икономически страни като Бразилия и Индия нямаха място на голямата маса. А следвоенна Германия стана член на ООН чак през 1973 година.

Без воля за промени

Всъщност в тази структура няма никаква съществена промяна и до днес. Все още един от петте постоянни членове на съвета за сигурност (Русия, Великобритания, Франция, Китай и САЩ) може да отхвърли всяко решение на мнозинството cъс своето вето. Това между другото се отнася и до избора на генерален секретар на ООН. А така възможността начело на организацията да застане един мъж или една жена с ясна и смела визия може да бъде осуетена. В крайна сметка възможен се оказва само някой т.нар. кандидат на средния път, който да удовлетворява всички пет страни.

В този свят на атентати, разпадащи се държави и структури ООН е по важна от всякога. Само че тя не намира нито смелост, нито сили да се обнови и да надскочи себе си. Също и поради това, че победителите във Втората световна война не искат да проумеят, че не могат сами да намерят решение на конфликти като този в Сирия. Не искат да проумеят, че трябва да се откажат от част от властта си, за да превърнат Общото събрание на ООН в най-могъщия инструмент в международните отношения. По всичко изглежда, че със сегашния ледников период в отношенията между САЩ и Русия, подобна реформа на ООН се отдалечава в необозримото бъдеще. И то пред очите на един президент като Барак Обама, който отрано разбра, че досегашните велики сили не могат да спечелят новата борба за господство на идеологиите без съдействието на новия свят.

Pohl Ines Kommentarbild App

Инес Пол

Германия и Съветът за сигурност

И точно в тази безизходна ситуация Германия отново подаде молба за непостоянно членство в Съвета за сигурност от 2019 година. Шансовете ѝ не изглеждат никак зле. Поне в украинския конфликт Берлин показа, че може да бъде добър посредник. Инсайдерите, които все още не са изгубили надежда, казват при това, че Германия все пак е четвъртият по големина нетен платец в ООН и някога може да стане и пълноправен член на Съвета за сигурност. Дали това обаче ще помогне? В крайна сметка не остава нищо друго освен да проумеем, че винаги е по-добре политиците да си крещят взаимно, вместо изобщо да не разговарят помежду си и да оставят оръжията да говорят.

Поредното Общо събрание на ООН показа не на последно място, че Германия трябва да се превърне в действащ актьор в големия световен театър и в свой собствен интерес. Сирия е само един от многото брутални примери за това, че днес и най-отдалечените конфликти все някога могат да стигнат и до твоя дом.