1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Безсилието на ЕС в атомния спор с Иран

ЕС не се отказва от желанието си за по-нататъшни преговори с Иран по повод на оспорваната му ядрена програма. Това стана ясно на вчерашната среща на външните министри на ЕС в Люксембург. В същото време обаче Брюксел подкрепя американските искания за налагане на санкции спрямо Техеран. Тази неясна позиция на ЕС демонстира безсилието му и е раlносилна на провал, твърди нашият близкоизточен наблюдател Пете

Голамреза Агхацадех - шеф на иранската организация за атомна енергия

Голамреза Агхацадех - шеф на иранската организация за атомна енергия

� Филип.

Европейците се предадоха. Опитите на ЕС да потуши атомния спор с Иран по диполоматически път бяха официално обявени за неуспешни и прекратени. Така на ход отново е Съветът за сигурност на ООН, с което е ясно че той ще приеме санкции срещу Иран. Този завой на европейците е на практика признание за провал. Брюксел казва, че все пак остава открит за преговори с Техеран, само че прегрътката му с Вашингтон, що се отнася до предложението за санкции, прави сериозното подновяване на преговорите с иранското ръководство още по-малко вероятно от преди. Вярно, атомният спор със Северна Корея и енергичните действия на Съвета за сигурност в този случай, укрепиха решителността на ЕС да заеме по-категорична позиция спрямо Техеран. Двата случая обаче не могат, а и не би трябвало да се сравняват един с друг.

Ядреният опит, извършен от Северна Корея показа, че Пхенян е крачка напред в сравнение с Техеран, който продължава да твърди, че няма интерес към създаването на атомна бомба. Впрочем доказателства за противното все още няма. Случаят със Северна Корея обаче е ясен и еднозначен – страната разполага с ядрено оръжие. Трябва ли тогава да чакаме, докато “се изясни” и ситуацията в Техеран? САЩ, Израел, а и ЕС са на мнение, че изчакването ще бъде грешка. В същото време въпреки показаната известна солидарност със запада , Москва и Пекин не са променили позицията си спрямо Иран. Руското и китайско ръководство нямат интерес от превръщането на Иран в ядрена сила. Те обаче са против налагането на драстини санкции срещу Техеран, защото това ще засегне най-вече техните собствени икономически интереси. И Русия, и Китай искат да развиват бизнес-отношения с Иран. По всичко личи, че управляващите в Техеран се възползват от това.

Но и ЕС търси от години възможности за добри икономически контакти с ислямската република. Трябва ли тогава да рискува скъсването им с налагане на сакнции? Това би било изненадваща стъпка от страна на ЕС, най-вече на фона на голямата безработица не само в Германия. В Техеран, естествено, са на ясно с това и досега не вземаха на сериозно запахите със санкции. Ако обаче заплахите станат факт, ръководството на ислямската република няма да отстъпи от позициите си, най-вече заради нараненото си честолюбие. Не по-малко значение в този случай има и разочарованието на иранците от това, че се оспорват правата ми, произтичащи точно от споразумението за неразпространение на ядреното оръжие.