1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Безправието на кюрдите в Сирия

Кюрдите в Сирия все още страдат под тиранията на партията Баас, която в Ирак беше насилствено свалена от властта. Приетата преходна конституция в Ирак за пръв път изобщо призна на кюрдския език статута на официален език. Освен това в конституцията е вписано правото на автономия и самоуправление за кюрдите в Дохук, Арбил и Сюлеймния. Съвсем друго е положението с кюрдите в Сирия- на никое друго място техните права не са били така потъпквани както тук. Кюрдската култура няма право на официално публично съществувание, кюрдските села бяха преименувани с арабски имена, в училищата не се преподава на кюрдски език. Всеки, който отказва да бъде асимилиран, бива потискан - и то - независимо от факта, че по опортюнистични причини - в Дамаск в продължение на дълго време беше търпяна главната квартира на водачът на турските кюрди Абдулах Йоджалан.
Управляващата в Сирия партия Баас има трудности с кюрдите. След идването и на власт през 1963 година тя дори лансира своя кампания, с цел да предотврати възможността, областта, населена с кюрди - Джазира - да се превърне във втори "зраел. В комунистическата партия на Сирия, която си съперничи с пратията Баас -по традиция има извънредно голям брой кюрди и та на ръководни позиции.
Още през 1962 година по повод на арабизирането на кюрдските провинции беше предприето преброяване на населението. В Указ 93 от същата година се споменаваше и целта на това преброяване - а именно - да преброи и регистрира всички онези, които нелегално са били изпратени в Сирия за да се борят за кюрдската кауза. На практика обаче цялата кампания протече в условията на държавен произвол, в следствие на което всеки пети кюрд загуби своето сирийско гражданство - защото уж бил нелегален пришълец от Турция. 275 000 от общо милион и половина сирийски кюрди днес нямат гражданство и това им качество се унаследява и размножава допълнително. Като "чужденци" без паспорт сирийската държава им признава поне правото на един особен вид документ - така наречения "червен паспорт", с който те поне имат правото да пътуват вътру в самата Сирия. Във всичко останало тези хора без гражданство се третират като нежелани чежденци. Още по- тежка е съдбата на близо 25-те хиляди нерегистрирани. Те нямат правото да притежават земя или къщи, да имат собствени магазини, нямат право на купони за хранителни продукти, нито могат легално да сключват брак и да изпращат децата си в училища. Последната засега вълна на арабска асимилация в Сирия започна в края на 80-те години. ПРез септември 2002 година президентът Асад като пръв държавен глава на модерна Сирия посети слабо развитата провинция Хасаке. Кюрдите там се надяваха на нова, по-благоприятна за тях политика на централна власт. Засега обаче от нея няма и помен.