1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Безплатен солариум за всички!

Две политически сатири развеселиха цяла Германия няколко седмици преди изборите за Бундестаг. Защо двата сатирични филма попадат в целта и осмиват не само досадните политици, но и скудоумните избиратели?

default

Избирателите се радват на реалистичната сатира на Шлемер-Керкелинг

Във филма „Шъ съ кандидатирам” Хапе Керкелинг се превъплъщава във фигурата на Хорст Шлемер – един по-скоро неприятен мъж, който на всичкото отгоре не е никакъв красавец, но затова пък е заместник-главен редактор на местното вестниче Грефенбройхер Тагблат и основател на партията „Хорст Шлемер”.

Hape Kerkeling als Lokalreporter Horst Schlaemmer

18 на сто от германците биха гласували за Хорст Шлемер

Абсурдни предложения

В неговата политическа програма влизат пластична хирургия за сметка на здравната каса, премахване на точковата система за контрол на шофьорите-нарушители и безплатни солариуми за всички. Предизборният лозунг на Шлемер гласи: „Йес, уикенд!” 18 процента от германците биха гласували за него, сочат допитванията. А Мартин Зонеборн, доскорошен звезден автор на сатиричното списание Титаник, води листата на партия, която се казва „Партията”. Нейната първа програмна цел: да се издигне отново Берлинската стена. Тази цел споделят 21 процента от германците. А какво ли биха казали по въпроса реалните политици в Германия? Навярно както обикновено, че важното е да се спечелят изборите, а не допитванията.

На всеки четири години възниква дългата и отегчителна дискусия за нарастващата политическа апатия у хората. А тази година сме свидетели на може би най-скучната предизборна кампания в историята на страната. Навярно Шлемер и Зонеборн тъкмо поради това получават толкова много внимание. Макар и фиктивни фигури, редом със своите истински политически колеги Шлемер и Зонеборн правят изненадващо автентично впечатление. Тъкмо това е и общото между тези два толкова различни филма:

Martin Sonneborn von der Partei Die Partei mit Wahl T Shirt

Мартин Зонеборн би издигнал отново Берлинската стена

Политиците се надпреварват да дават изявления

Щом видят камера, те се втурват, за да изговорят поредното си голямо Нищо. И очевидно не съзнават, че никой не взима на сериозно тези техни изявления – точно така, както и самите избиратели смятат, че тях никой не ги взима на сериозно.

Не можем да упрекнем двата филма, че създават изкривен образ на политиката. От една страна те си служат с добре познати политически фрази. От друга страна и двамата главни герои формулират абсурдни, дори направо идиотски по своята радикалност предложения, които обаче намират отклик сред избирателите. Изненаданият зрител неочаквано се е озовал във вселената на онези избиратели, които не познават иронията и сатирата. Иначе човек няма нужда нито от вътрешна информация, нито от високо образование, за да разбере механизмите, които оголват Шлемер и Зонеборн и дори да се посмее на филмите им. Дали обаче тези филми наистина ни показват огледален образ на действителността? Дали поставят пръст в раната? Тези въпроси са точно толкова тъпи, колкото и голяма част от клишираните фрази във филмите. Една истина обаче и двата филма не премълчават: политиката е мъчителна и трудна работа. Впрочем, да правиш филми също не е лесно. Един холивудски бос навремето беше казал: „Политиката е шоу-бизнес, но с грозни изпълнители.” В този смисъл неприятникът Хорст Шлемер е на прав път.

Редакцията препоръчва