1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Безопасната българска атомна енергетика

Изглежда изненадващо, но България се наложи като европейски енергиен източник и основен доставчик на безопасно произвеждана електроенергия за съседните й страни. Също така изненадващо - и разочароващо - е усилието на Европейската комисия да изнуди България, лишавайки я от сегашните й капацитети.

Българското електричество е от основно значение за страните от бившата Югославия, Гърция също ще се нуждае от български ток по време на Олимпиадата през август. По време на горещата вълна миналото лято, България беше единствената страна на Балканите, в състояние да компенсира регионалния дефицит. Половината от българската електроенергия идва от ядрени реактори - в сравнение със средноевропейското равнище от 30 %. България има най-големия ядрен сектор от всички новоприсъединени или кандидат-страни за ЕС. През последните години българите въведоха много строг режим на сигурност. Международната агенция за атомна енергия поставя ядрените стандарти и практика на България на едно равнище с онези в Западна Европа. Българската стратегия е принос и към европейските усилия за защита на климата. Българските атомни реактори не произвеждат на практика никакво замърсяване на околната среда.

Този успех се дължи до голяма степен на помощта от ЕС. България спази своята част от сделката с Брюксел, като през 2002 деактивира два стари реактора. Спирането им беше болезнена саможертва за софийското правителство. Сега обаче Еврокомисията настоява за затварянето през 2006 на два много по-нови реактора. Изграждането на аналогични мощности би продължило поне до 2010. Тази енергийна празнина би могла да се запълни само с използването на въглища, с всички неблагоприятни последствия за хората и околната среда.

Впрочем безопасността на реакторите не е същинският проблем. Нито един от четирите български реактора не е от злощастния чернобилски тип. Инспекторите на МААЕ неведнъж са констатирали, че българските реактори "отговарят на всички съвременни изисквания за безопасна експлоатация". Надвисналата криза е резултат от произволния срок, поставен от ЕС, който може да ограничи рязко електроенергийните доставки за България и нейните съседи и да отслаби българската икономика.

Преди пет години българската страна прие графика за деактивиране на своята АЕЦ. Сега обаче София се стреми към прагматична преоценка на ситуацията на базата на новите факти: важната енергийна роля на България и доказаната й ядрена безопасност. Еврокомисията се прави обаче на сляпа и глуха. Политиката на ЕС се формира явно под влиянието на антиядрената догма, загнездила се в главите на хората около европредседателя Романо Проди. Тази идеологическа нагласа, характерна за Западна Европа, засяга не само България. Митовете и заклинанията на войнственото зелено лоби продължават да пречат на сериозния анализ на енергийните перспективи на Европа.

Повечето специалисти са наясно, че ядрената енергетика има основна роля за поддържането на модерните общества и съхраняването на глобалната природна среда. Това се разбира добре от ръководителите в Азия, Вашингтон и Отава, както и в Средна и Източна Европа. Това започват да проумяват и ръководните фактори в Западна Европа.

Междувременно българите започват да се питат, защо ги дискриминират. Добрата воля на България като бъдещ член на евросъюза се подкопава от същия този съюз. Българската реакция не идва от страна на някакви заинтересувани групи, а е национален отговор на явната готовност на еврокомисията да се гаври с една малка страна. Произволът на Брюксел компрометира европейските перспективи за интеграция, както и европейската енергийна политика. Мандатът на сегашната Европейска комисия изтича напролет. В оставащото време Проди и неговият екип трябва да преразгледат и решат българския проблем.