1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Бедност насред богатството

На въпроса къде се живее най-богато и охолно почти всеки би отговорил: в Швейцария. Там обаче всеки десети е беден - според оценка на "Каритас". Национална статистика няма, а това означава, че пренебрегват този проблем.

default

Три процента от швейцарците притежават толкова, колкото останалите 97 процента

Улица „Клибек” в Базел. Автомобил спира край тротоара. Кристоф Децлер поема кесията с кроасани. „Това е пекарят. След работа винаги ни дава по нещо.” Кроасаните са за Кристоф и другите посетители на интернет-кафенето „Планета 13”. Кристоф Дицлер и останалите гости на кафенето живеят от социални помощи. В „Планета 13” Дицлер работи без заплащане, помага в обслужването на компютъра. Освен занимание, тук той намира и социални контакти. Защото който е беден, губи приятелите си.

За банките пари има, за бедните - не!

„Приятелите, които имах преди, вече ги няма, защото аз не мога да си позволя да отида с тях на ресторант, на кафе или някъде другаде. Нямам пари, налага се те да ми плащат сметката. В началото не отказваха, но после престанаха да ми се обаждат. Беден ли си, ти си изолиран от обществото”, казва Кристоф.

Symbolbild Bankgeheimnis Schweiz

Данни за разпределението
на доходите също липсват

Всеки десети швейцарец живее под границата на бедността - според оценка на организацията „Каритас”. Официална национална статистика за бедността в Швейцария няма. Затова пък статистическият годишник на страната точно указва колко риба е уловена в Боденското езеро. Че официални данни за бедността няма, показва също, че в Швейцария си затварят очите пред този проблем, смята Карло Кньопфл от „Каритас”: „Така тълкуваме нещата. Смятаме, че тук не искат да видят този проблем. Впрочем, и данни как се разпределят доходите в Швейцария, също няма. Според нас това не е случайно.”

„Каритас” смята, че 3 процента от швейцарците притежават толкова, колкото всички останали 97% от населението на страната. Кристоф Дицлер щеше да е щастлив, ако можеше да си позволи поне веднъж да отиде на концерт. Но билетите са скъпи, а социалната помощ, която получава месечно, е 650 евро. Дицлер се ядосва на политиците - според него те правят всичко, за да може на богатите да им е още по-добре. Банките, засегнати от кризата, получават щедра подкрепа. „Това е направо скандално. Докато социалните помощи се съкращават, регулират, контролират, никой не контролира банките и те продължават да пилеят пари, както и преди”, ядосва се Кристоф.

Драскотини по лъскавата фасада

Проблемът с безпаричието мъчи не само днешното поколение на безработните. Жертви на тази тенденция се оказват и децата. Както в Германия, и в Швейцария много деца са засегнати от бедността. Който идва от бедно семейство, остава най-често и по-късно беден. Шансовете за образование на деца от бедни семейства са много по-лоши от тези на деца от заможни семейства. А работа за слабо квалифицирани се намира все по-рядко. Лъскавата фасада на Швейцария отдавна вече е започнала да се рони.

Редакцията препоръчва