1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Бедността в Германия

Германия е богата страна. Бедността тук не се забелязва, но бедност има. Според данни на Германския институт за икономически изследвания през 2005 г. от бедност са били засегнати 17,4% от населението.

default

В хамбургския квартал Вилхелмсбург живеят близо 50 хиляди души. Над 30% от тях ползват социални жилища. 10,5% от хората получават допълнителни социални услуги от държавата. Няма конкретни данни колко са бедните в квартала Вилхелмсбург, независимо от това констатациите на института за социологически проучвания са потресаващи:

“Хората, които живеят в бедност, не участват в живота на обществото. Те са заети единствено с грижата по оцеляването си. Друг резултат от проучването е, че тези хора на практика изобщо не успяват да получат работа.”

Обобщава Хайке Риман, която е участвала в проучването. Един от изводите е, че за бедните няма изход от ситуацията им, те се помиряват с нея. Валдтраут Якш познава това чувство. 59-годишната жена живее със 700 евро на месец. Тя седи в дома си, на масата пред нея е телефонът, до него – телевизионната програма.

“Научих се да изкарвам месеца с малко пари. Но това, с което сега разполагам... Трябва да кажа, че съм бедна, получавам храна от кухнята за бедни, доволна съм, че има такова нещо, иначе с парите, с които разполагам, изобщо не бих могла да свързвам двата края.”

Кухнята за бедни в квартала Вилхелмсбург в Хамбург осигурява хранителни продукти срещу незначително заплащане. Валдтраут Якш получава продукти два пъти в седмицата. Не е в състояние да ходи сама, защото е болна от рак. От четири години не е излизала от жилището си. Единственият й събеседник е котаракът, за него изразходва по 50 евро месечно. Не би ли могла да използва тези пари за нещо по-полезно?

“Ако винаги си имал домашни животни и живееш сам, е голяма помощ да се грижиш за някое животно. Разговарям си с котарака, не ме интересува, че хората могат да си помсилят, че съм побъркана.”

Мъжът й е починал отдавна, трите си деца отгледала със заплатата си на келнерка. Много й е мъчно, че двете й деца изобщо не идват да я видят, само едното се отбива отвреме-навреме. Защо другите две не я навестяват?

“Може би ги е страх, че ще ги помоля да ми напазаруват. Но аз не съм свикнала да прося, никога не бих го правила.”

Валдтраут Якш не моли за помощ нито децата си, нито когото и да било другиго. Това поведение е типично, казва Катарина Зайлер-Нойферт от Диаконическата помощна организация:

“Възрастните хора се срамуват да кажат, че са бедни, срамуват се да споделят неволите си. Това означава също, че в студията не можем да обхванем всички данни, не можем със сигурност да посочим броя на бедните, защото има не малко хора, които крият това. Много възрастни хора изобщо не излизат от дома си, било защото се срамуват, че са бедни, било защото се чувстват напълно безпомощни.”

Социалният работник Клаус Глезер помага на бедните, помага и на Валдтраут Якш. Нараснал ли е според него броят на бедните в квартала Вилхелмсбург?

“При всички случаи. Това личи и от факта, че в кухнята за бедни идват много повече хора, отколкото преди.”