1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

”Бедните работещи” в САЩ

Да имаш работа, но пак да си под прага на бедността – и това е възможно в страната на неограничените възможности. Често, когато стане дума за социалните реформи в Германия, Америка се дава като светъл пример. С право ли? Подробности от Линда Щауде във Вашингтон:

default

Заведение за бързо хранене:

  • Какво мога да направя за вас?
  • Веднъж номер десет и една пепси-кола.

Пържени пилешки крилца или бутчета, бързо поръчани, бързо сервирани и бързо напъхани в колата. Всекидневие на авто-шалтера на веригата ”Кентъки Фрайд Чикън”. За да протича всичко зад бар-плота безпрепятствено се труди цял взвод необучени надничари. Кей Еф Си плаща по 6 долара и 25 цента на час – повече от един цял долар над минималната почасова надница. Затова пък работата е особено тежка, обяснява Маршъл Кокс.

Кокс:

”Тук са печките, почти 200 градусова жега. А до тях – над 80 градуса. Сам започваш да се пържиш. Болки в кръста, защото трябва да се вдигат тежки сандъци и т.н. И те заболява глава от постоянното писукане на кухненските уреди.”

....

Маршал Кокс е на 24 години и по този начин спада към онези 50 %, които се захващат на подобни общи работни места, наричани МакДжоб, само временно,докато учат и с перспекивата някой ден да получат по-добра работа с прилична заплата. Бренда Арнолд отдавна вече се е отказала от подобни надежди. 43-годишната жена живее със семейството си в квартал с малки къщички в предградията на Болтимор. Работното й място е в пътното стротиелство, за около 13 долара на час, мъжът й също припечелва. Заработеното от двамата стига точно колкото да се задоволят най-важните потребности.

Бренда:

”Наша е бялата кола на улицата. Тя е на 14 години и боята й се е олюпила. А ние работим и двамата. Никога не съм имала кредитна карта. Не да кажеш, че водим охолен живот. Не е така.”

Близо една четвърт от работещите в САЩ като с-во арнолд се числят към т.н. ”работещи бедни”. Ще рече пълно работно време срещу мизерна надница, недостигаща и 19 хиляди долара годишно. Те си търсят допълнителна работа след края на работното време, опаковат на касите в супермаркета закупените стоки, пържат хамбургери или ходят да чистят. Пестят дори от най-необходимите неща като храна, облекло, здравни осигуровки. А един медицински спешен случай или дори само повреда на автомобила може да ги отведе право във фалита:

....

Според едно актуално проучване семейство с две деца и една минимална заплата е в състояние да покрива едва една трета от основните си разходи. А дори и който печели двойно толкова, успява да покрие само три четвърти от тези минимални разходи.

Бренда:

”Сама не бих могла да изхранвам себе си или семейството. Нужни са два дохода. Нещата отдавна вече не са като преди, когато положението беше по-добро. Сега наистина трябва да си скъсваш задника от работа.”

Общо погледнато трудовите възнаграждения в САЩ през изминалите 6 месеца не са спирали да намаляват. Ножицата между бедни и богати се разтваря все повече, казва Джаред Бърнстийн от Института по икономическа политика Вашингтон:

Бърнстийн:

”Все едно по какъв индекс се измерва бедността, тя става все по-тежка. Преживяваме икономически подем без нови работни места, един от най-лошите в историята, що се отнася до загубата на работни места. Този е един от проблемите, с които трябва да се справим.”

Соцаилната мрежа за ”работещите бедни” е извънредно тънка. Семейства с деца могат да подадат заявление за купони за храна и според това, в кой американски щат живеят, евентуално и помощи в брой. Само че тези средства се отпускат за максимум 5 години общо на човек в протежение на целия му жизнен път. И няма изгледи за подобрение. Вашингтон от години насам дори не успява да се накани да повиши минималната почасова надница в размер на 5 долара и 15 с някой и друг цент.

Още по-слабо е лобито за и без това недостатъчните социални помощи.