1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Барозу, една година начело на Еврокомисията

Който разговаря тези дни с Мануел Жозе Барозу неизбежно ще констатира, че 49-годишният португалец изобщо не възприема като бреме задачите си като шеф на Еврокомисията.

default

Той признава, че изминалата една година е била много тежка, но смята, че е на верен път. Той обобщава своите успехи в две точки: преработката на “Лисабонската стратегия” за съживяване на стопанския растеж и заетостта и прословутия “план Д” – което означава демокрация, диалог и дебати. По този начин Комисията се надява да преодолее пропастта между ЕС и европейските граждани, станала очевидна на референдумите за евроконституцията във Франция и Нидерландия.

Барозу бе избран миналата година на високия пост като втора гарнитура – след като се разбра, че люксембургският премиер Юнкер не иска, а белгийският премиер Ферхофстат, под натиска на Лондон, не бе допуснат да оглави Комисията. Днес мнозина го обвиняват, че бил “хамелеон”, който иска да се хареса на всички фракции в Европейския парламент. Барозу обаче разгорещено отхвърля обвинението, че не застъпва ясни собствени идеи, или дори че се изявява като опортюнист. Той е в състояние дълго и неуморно да излага представите си за обединена Европа, чиято квинтесенция се свежда до онова, което той смята за точната смес от “континуитет и промяна”.

Тъй като Барозу не може да си представи, че в следващите две до три години е възможно влизането в сила на конституционния договор, сега той преследва една двояка стратегия: от една страна “планът Д” трябва да насърчи разбирането за европолитическите връзки, давайки по този начин отговор на твърдението, че не текстът, а контекстът бил отговорен за провала на евроконституцията. От друга страна Барозу смята, че “Лисабонската стратегия” ще доведе до по-добро съгласуване на икономическата политика с трудовата заетост и по този начин – до повече растеж и по-малко евроскептицизъм. Проблемът обаче е, че европейските договори не предоставят големи възможности за тясно сътрудничество в икономическата и социалната политика.

Барозу съзира впрочем друга заплаха. Фиксирането върху конституционния договор крие за него опасност от личен провал, затова той апелира за търпение – сякаш разполага с безкрайно много време за справяне с проблема. Редица от членовете на Еврокомисията обаче смятат, че шефът им е твърде сдържан в конституционната дискусия. Не само сред социалдемократическите комисари се шири недоволство от това, че Барозу слушал и гледал прекалено много британския премиер Блеър.

Мандатът на Барозу изтича след четири години. На президентските избори във Франция през 2007 се очертава смяна на поколенията. В Лондон смяната на Блеър със сегашния финансов министър Гордън Браун изглежда само въпрос на време. Началото положи Германия с новата канцлерка Ангела Меркел. Още в сряда тя ще посети Брюксел, за да потвърди значението на европейската политика за своето правителство.