1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Барак Обама: "Аз съм вторият Кенеди"

Триумфалното посрещане на Барак Обама в Берлин показва, че той е президентският кандидат, когото Европа иска да види в Белия дом. На тази тема е посветен коментарът на Мартин Клингст:

default

Германците са като обезумели по Обама. Повечето експерти обаче предупреждават да не се изпада в транс. Те смятат, че разочарованието е неизбежно, тъй като външната политика на чернокожия демократ нямало да се различава особено от онази на републиканския му съперник Джон Маккейн.

BdT Obama in Berlin - Rede 2

Впрочем ако един ден наистина настъпи разочарование от Обама, то ще се дължи не на това, че като президент би могъл да промени твърде малко, а напротив твърде много неща. Европейците със сигурност няма да се почувстват особено уютно, ако той, както вече загатна, започне да иска от тях по-големи военни разходи и повече войски за Афганистан и другаде по света. И все пак:

с чернокожия президент би се открил шанс за нова американска външна политика

- и то в двоен смисъл. От една страна той не гледа на огнищата на напрежение като милитарист и има съвсем нов подход към належащите проблеми - от климата до борбата против болестта спин. От друга страна Обама би могъл да стане първия американски президент в един постамерикански век, който проумява и приема тази промяна.

Тук се разкрива важна разлика по отношение на президентския му съперник. Маккейн произхожда от семейство на военни, самият той е бил дълги години войник. Той е рожба на Студената война и продължава да дели света на добро и зло. Затова той смята, че наличието на една силна американска армия е предпоставка за всичко - за мира и свободата, за американската икономика и самочувствие.

BdT, Barack Obama in Berlin

На 24-ти юли Обама изнесе реч пред 24 000 берлинчани

Обама, който е с четвърт век по-млад от съперника си, е рожба на друго време. Той не е служил в армията, мисленето в категориите на приятел-враг му е чуждо, също както и агресивната реторика след 11 септември 2001. Но нека не се заблуждаваме: Обама не е пацифист, въпреки че дипломацията и преките преговори с врага имат предимство за него.

Разбира се в обозримо бъдеще САЩ ще си останат суперсила

- военна, икономическа, научна, културна. Преднината им е огромна и няма да бъде стопена така бързо. Но в лицето на Китай, Индия и ЕС се появяват нови силови центрове. В този нов многополюсен свят не всички пътища ще водят към Вашингтон. Влиянието на Белия дом ще намалее, поне малко. Изводът за Обама от всичко това гласи: повече взаимодействие, повече ООН, НАТО и ЕС. Той продължава да залага на американското превъзходство, но в призивите към сънародниците му да приемат факта на промяната, се съдържа скрито посланието: Ние не сме повече така изключителни, така уникални както винаги сме си мислили!

Американските съюзници винаги са очаквали да видят от Америка подобна откровеност и реализъм. Сега остава само Барак Обама да спечели изборите.