1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Балкански мрежи - статия от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

Не са за завиждане шофьорите, които чакат край Димитровград да преминат сръбско-българската граница. Килоеметричните опашки от автомобили пред митническите гранични постове, които в Западна Европа отдавна са останали в миналото, на Балканите са все още ежедневие. Шофьорите са свикнали с това. Причините за дългото чакане - според тях - се крият в сложните процудури по обработката на документите, многото объркани разпоредби и претоварените или корумпирани митничари. Както на повечето гранично-пропускателни пунктове в региона, човек трябва да се подготви за някои странности. При Димитровград - от българската страна на границата например се събира такса от едно евро за дезинфекцията на автомобилите и действително пътуващият ,след като е получил безупречна квитанция, трябва да премине през една бетонирана вдлъбнатина, за да могат автомобилните гуми на колата да бъдат дезинфектирани - при положение обаче, че в предвидената за това вдлъбнатина действително имаше нещо. След тая непълна процедура обаче , за пътуващият по посока София пътят е открит. Подобни гледки на гранично-пропускателните пунктове на България и Сърбия скоро биха могли да останат в миналото, защото правителствата в Белград и София през ноември подписаха споразумение за свободна търговия. Споразумението, което предстои да бъде ратифицирано от парламентите на двете страни, не отменя минтическия контрол, но все пак - поне на теория- води до значително опростяване на процедурите. Договорът е част от мрежата от двустранни споразумения за свободна търговия в региона, които се сключват от 2001 г. насам под патронажа на Пакта за стабилност в ЮИЕ - процес, който през ноември тази година беше почти приключен. Участници в него са стрните, произлезли от разпадането на бивша Югославия, с изключение на Словения, както и Албания, България, Румъния и Молдова, която се происъедини към процеса по късно в качеството си на асоцииран член - отчасти това е и причината, тази страна и до днес да изостава от останалите. След последната засега церемония по подписването в Рим , съществуват 21 споразумения за свободна търговия, произлизащи от декларациите за намеренията на седем югоизточноевропейски страни, направени през лятото на 2001 г. и целящи либрализацията на търговията. По този начин би трябвало да възникне зона за свнободна търговия, обединяваща над 55 милиона потребители, и да се стимулира търговията между държавите в региона. Но не е само Димитровград мястото, където си личи, че предстои да се измине още много път, докато на Бълканите се стигне до действително открити граници за търговия. Европейската комисия и Световната банка имат специални програми , как да се ускорят процедурите по граничната обработка на документи и митническите процедури, но трудностите остават очевидни. Говорителят на Паккта за стабилност в Брлюксел назовава като причини за това : недостатъчно обученият и оборудван персонал, , както и твърде сложната и често пъти ненужна гранична бюрокрация. Друг път за икономическото сближаване на дръжавите от региона на практика не съществува. Разгледани сами по себе си - обикновенно става дума за непривлекателни пазари ,поради това, че са прекалено малки. В пет от участващите в процеса страни живеят по-малко хора, отколкото в околностите на Лондон. Създаването на зоната за свободна търговия е най-решаващия аргумент на Балканските старни за привличане на инвеститори - каза наскоро бившият австрийски вицеканцлер Бусек, който е специален координатор на Пакта за стабилност и наследник на Бодо Хомбах на този пост. Като пример за практическия успех на мрежата от търговски споразумения той цитира например решението на концерна Проктър и Геймбъл, да разшири производството си в румънския град Тимишоара. Без перспективата за създаването на зони за свободна търговия между Румъния и Сърбия и Черна Гора, това решение е нямало да бъде взето - съобщили мениджърите на фирмата.