1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

“Балканската клауза”- водеща статия от вестник ФАЦ.

Не може да избягаме от усещането , че дебатът за “зрелостта на членството” е търсен предтекст за преследване на съвсем други цели. По този начин се дава популистки тласък на разпространената умора от разширяването, се казва във водещата статия от съботния брой на вестник ФАЦ.

default

Как може да се измери, дали една страна е зряла за членство в ЕС? Знае се, че за това има дълги списъци с обективни критерии, които трябва да бъдат покрити в хода на преговорите за членство. Румъния и България подадоха молби за членство преди 11 години. През февруари 2000-та година започнаха преговорите , през демември 2004-та година бяха затворени всички 31 глави, през април 2005-та в Люксембург бяха подписани договорите за членство. За първи път ЕС настояваше за това, в тях да бъде вписана специална защитна клауза, която дава право на Европейския съвет по предложение на Комисията да отложи членството на двете страни с една години, ако те не са готови своевременно с подготовката си във важни области. През октомври миналата година Еврокомисията изброи все още неразрешените задачи. Въз основа на това в средата на май тя ще направи предложението си за датата на членство.

Технически и законово нещата са напълно ясни. Достатъчно би било да се оцени зрелостта точка по точка. ЕС, който превърна почти в сакрален приципът на равнопоставеността, би трябвало да се отнася към България и Румъния също така, както преди това с десетте от източноевропейския кръг на разширяването през 2004-та година.

Няма смислени основания за това, защо на България и Румъния да им бъде по-трудно да влязат в ЕС, отколкото на Полша и Словакия, например. При оцентака би могло да се установи, че едната страна е достатъчно добре подготовена, а другата – не. В този случай логично ще е, едната да бъде приета през 2007-ма, а другата- година по-късно. България, която дълго време беше по-напред е сега зад Румъния. От изборите през есента на 2004-та година в Букурещ има правителство, което взема реформите насериозно, отказва се от това да залъгва ЕС, така какато правиха посткомунистите и управляваното от кликата на Секуритате правителство на Настасе.

В политиката трябва да се прави разлика между манифестираното и скритото съдържание на един въпрос. Ако, както често се случва в последните дни, се появи съмнение относно членството на България и Румъния, това не означава директно, че такова е и обективно оцененото състояние на подготовката им. Някои изявления от Германия и Европарламента по повод на корупцията и вътрешната сигурност в Румъния не показват познаване на нещата, а при никоя друга тема не се допуска толкова голямо лицемерие, както при темата за корупцията. Разбира се, че я има на Балканите, към които, както знаем принадлежи и членката на ЕС Гърция. Разибра се, че корупция има не само на Балканите. Детинско е да се мисли, че тя може да бъде изкоренена в хода на подготовката за членство в ЕС. Това, което може и трябва да се изисква е, да се въведат принципите на правовата държава, т.е. да се наказват престъпленията, без значение, кой е извършителят им. Само в рамките на една година румънската министърка на правосъдието показа не само, че е възможно, но и как става това.

Не може да избягаме от усещането , че дебатът за ”зрелостта на членството” е търсен предтекст за преследване на съвсем други цели. По този начин се дава популистки тласък на разпространената умора от разширяването. Прави впечатление, че най-големите призиви за прилагане на защитната клауза идват от Европейския парламент. Защо точно там? Може ли да се предполжи , че точно евродепутатите, подчинени на европейския интерес искат да провалят един от най-важните европейски проекти за стабилизиране на Балканите, за да спасят попадналия в задънена улица процес с европейската конституция? Защитната клауза има значение на средство за натиск към осъществяване на реформи само дотогава, докато не бъде приложена. Тя все още има значение, защото правителствата в София и Букурещ се страхуват от отлагане на членството им и са готови на всичко, за да си спестят подобно унижение. Ако обаче клаузата бъде прилажена, натискът за реформи ще изчезне, защото членството от 2008-ама година е сигурно. В договора не е предвидено още едно отлагане.

Така че защтината клауза не би могла да допринесе за това, за което всъщност беше създадена: да даде на страните повече време за прилагане на необходимите реформи. Точно обратното- приложението й, ще доведе до тежък политически удар. Би могло да се стигне до предсрочни избори, които ще сковат дейността на правителството месеци наред и за които не се знае, как ще свършат. Отрицателните последици от една дестабилизация могат да се проточат далеч след датата за членство. И в икономическо отношение двете страни ще понесат удари: инвестициите, които са били свързани с надеждата за членство, може да не се сбъднат. Отдалечеността от ЕС няма да намалее, а натискът от страна на имигрантите от тези страни ще се увеличи.

Не по-малко опасни ще бъдат последиците за страните от Западните Балкани, чиято интеграция в ЕС е единственият шанс за затваряне на пролуката от липсващи гаранции за сигурност в територията между Гърция и Словения. Целта ще изгуби значението си, ако бъде изтласкана в още по-далечно бъдеще, както ще бъде разбрано отлагането на българското и румънското членство. Дали искаме или не: влакът с разширяването на ЕС към югоизток е под пълна пара и той не може да бъде спрян, без да се стигне до тежки повреди.