1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Балканите - трудният процес на възстановяване

“Разпад на реда” – под това мото в четвъртък в Берлин се проведе заседание на германската разузнавателна служба BND. В дискусията взеха участие представители на службата, политици и експерти от Балканите.

default

Карта на Западните Балкани; със светло означени - Сърбия и Черна гора

Примерът с бивша Югославия показва може би най-добре, колко трудно е възстановяването на правовия ред в една държава и превръщането и във функционираща демокрация. Арнд Фрайхер Фрайтаг фон Лорингхофен е заместник-директор на германското разузнаване:

“Днес, 16 години след началото на конфликтите в бивша Югославия, все още не е приключил процесът на политическата и икономическата консолидация на региона. Въпреки безпрецедентния международен ангажимент – политически, военен и икономически, в много райони от Западните Балкани все още постигнатата стабилност не е пуснала дълбоки корени. Все още имаме прояви на междуетническо напрежение и насилие, а готовността за отстъпки и помирение за съжаление все още е по-скоро изключение от правилото.”

Разбирателство – мисията невъзможна!

Verhandlungen über die Zukunft des Kosovo

На масата за преговори за бъдещето на Косово

Ключов за стабилността на Балканите е косовският въпрос. До 10 декември специална комисия по поръчение на Обединените нации трябва да излезе със становище, дали сърбите и косовските албанци са в състояние да намерят взаимно решение на проблема. Ако това се окаже невъзможно, което е много вероятно, тогава косовските албанци, които са мнозинство в южната сръбска провинция, ще обявят едностранно независимост, както потвърди и на срещата в Берлин лидерът на опозиционната Реформистка партия “Ора” – Ветон Сурой:

“Около Коледните празници нашият парламент трябва да излезе с решение за датата на обявяването на независимост. Има пълен консенсус, че това трябва да се случи през следващите 100 дни.”

Възможните последици

Няма постигнат консенсус само със Сърбия и Русия. Москва например смята, че решението на косовския проблем трябва да е приемливо не само за косоварите, но и за сърбите в провинцията. Както е известно, за стабилността на една държава от голямо значение е това, дали тя е призната международно. Затова е важен въпросът – какво би станало, ако независимо Косово не бъде признато не само от Сърбия, но и от Русия? Няма ли Москва да блокира тогава приемането на Косово за член на Обединените нации? И каква европейска перспектива би имала една такава държава, ако се окаже, че и сред страните-членки на ЕС също би имало такива, които биха отказали да признаят Косово за независима държава? На този въпрос не бе даден задоволителен отговор.

Radovan Karadzic Kriegsverbrecher Serbien

Радован Караджич остава на свобода - Белград е обвиняван, че не сътрудничи достатъчно на Хагския военен трибунал

Европейската перспектива като инструмент

На въпрос за отговора на Белград на евентуална косовска декларация за независимост, бившият сръбски вицепремиер Миролюб Лабус очерта мрачна картина:

“Това, което ще се случи, със сигурност ще върне с години назад сръбските усилия за интеграция на страната в ЕС. Ако ЕС не промени политиката си, ако Сърбия също не промени отношението си, резултатът от това ще бъде, че дълги години още Сърбия няма да може да разчита на членство в ЕС.”

Европейската интеграция сега е един от инструментите за въздействие върху Белград, но така също и за налагането на стабилност и прокарване на реформи в обширни райони от бивша Югославия. Но само перспективата за членство в ЕС не е достатъчна за предотвратяването на конфликти. Когато един срещу друг се изправят две националности, тогава се налага, стабилността в региона да бъде поддържана с помощта на чужди войски. Показват го примерите с Босна и Херцеговина и Косово.

Подобно съдържание