1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Балканите и ЕС

Актуалната криза на европейската идентичност не трябва да се надценява. Лошото е обаче, че тя може да окаже влияние върху разширителната политика на ЕС – това засяга не толкова Турция, колкото страните от западната половина на Балканския полуостров.

Безработни в Прищина

Безработни в Прищина

Този регион се смята за потенциално огнище на кризи и конфликти. Тепърва трябва да се уреди въпросът за статута на Косово. Албанските косовари искат пълна независимост, Сърбия обаче не иска да се откаже от суверенитета си върху областта. Също и в Македония не цари солиден мир, тъй като на славянско-македонското мнозинство му е трудно така да интегрира албанското малцинство, че то да не се чувства аутсайдер. Догодина Черна гора, която сега е част от държавата Сърбия и Черна гора, ще организира референдум и вероятно ще гласува за независимост. Как обаче ще може да се обясни тогава на албанците в Косово, съставляващи 90 процента от тамошното население, че те не могат сами да определят съдбата си, а Черна гора, в която живеят предимно сърби, може? Без европейска перспектива, Сърбия, която не проявява особено съзнане за грешките си от близкото минало, едва ли ще може да бъде склонена на компромис в Косово.

В Босна и Херцеговина трите етнически групи биват държани заедно преко волята им по силата на Дейтънското споразумение, и специалистите са на мнение, че ще минат десетилетия докато подрастващите поколения се примирят със статуквото. Албания изглежда донякъде стабилизирана, но основата на тази стабилност е доста крехка, така че страната винаги може да се окаже въвлечена в албанските проблеми в Косово или Македония. Хърватия накрая е единствената страна в региона, която с право може да се надява на скорошен прием в ЕС.

Трябва или може ли тези повече или по-малко проблематични страни да бъдат приети в ЕС; или обратното, може ли да им бъде отказана европейската перспектива без опасност от щети? Политико-стратегическият резон говори в полза на приема им. Европа е силно заинтересувана от консолидирането и стабилизирането на балканския регион. Това може да стане най-добре като на хората там се открие политически хоризонт, предлагащ реални шансове за бъдещето. Това ще бъде по-трудно, ако не и невъзможно, ако тези страни бъдат лишени от перспективата за членство в ЕС.

Западнобалканските страни са малки или дори съвсем малки страни. Те трябва да бъдат подвеждани бавно, но постоянно към общността. Малките страни по-лесно се поддават на приобщаване към една съществуваща система, отколкото големите страни – като например Турция или Украйна. Така че днес, ако искаме да бъдем точни, не става дума вече за откриването на перспектива за членство, а за даване на начален тласък на обещания интеграционен процес.

Ако стабилизирането на Западните Балкани се провали, това ще означава провал и на общата политика на сигурност на съюза. Страните от региона, с изключение на Сърбия, ще се ориентират към Америка, влиянието на ЕС ще намалее. А това биха били лоши условия за задълбочаването на общата външна и отбранителна политика на съюза.