1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Базите на САЩ в чужбина

През следващата седмица независимата комисия, която разглежда плановете на Пентагона за закриване и преместване на военни бази, ще представи доклада си на американския президент. Преди нея, сенатската Комисия по прегледа на структурата на военните бази на Съединените щати в чужбина вече изпрати своите препоръки до Конгреса и до президента Буш. Сенатската комисия, която публикува първоначалния си доклад

default

през май тази година, имаше критични забелжки към стратегията и темповете на Пентагона за глобална трансформация на американското военно присъствие. Комсията продължава да има сериозни възражения. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Първоначалният доклад на сенатската комисия за базите в чужбина беше посрещнат на нож от Пентагона, и по настояване на вонните служби за сигурност дори беше изтеглен от сайта на комисията под предлог, че се обявявали класифицирани данни за хода на преговорите с потенциалните домакини на нови военни бази по света. Според осведомените кръгове във Вашингтон обаче главната причина докладът да бъде оттеглен, е била критичността на комисията спрямо плановете и действията на Пентагона и Доналд Рамсфелд свързани с промените в глобалното разположение на американски военни бази.

В окончателния си доклад комисията отново призовава законодателната и изпълнителната власт да реализират плановете си за редислокацията на базите в чужбина изключително предпазливо. Подчертават се неимоверните последици за националната сигурност.

Едно от главните предупреждения се отнася до цената на редислокацията. Според комисията, промените ще струват не 9 до 12 милиарда долара, както твърди Пентагонът, а близо 20 милиарда - и то само за изграждането на новите бази, оперативни пунктове и по-малките локации за обща сигурност. Комисията изтъква, че много фактори са съвършено неизвестни и това не позволява да се видят истинските размери на разходите за глобалните промени.

Друго предупреждение се отнася до новите съюзници и степента, до която може да се разчита на тях. Комисията е на мнение, че преди да се говори за дълготрайни съюзнически отношения с тези нови приятели, сред които са и страните от Източна Европа, Америка задължително трябва да формализира военните си отношения с тях чрез внимателно съставени договори. Тя настоява също Конгресът да иска от изпълнителния клон на властта отговор на въпроса за характера на договореностите с държавите-домакини, най-вече финансовите договорености. Докато в България например във връзка с базите най-много се говори за икономическите изгоди, и какво ще плаща Америка за да може да използува евентуалните бази, в доклада на комисията на преден план изскача въпросът какво ще е финансовото участие на държавите-домакини за поддръжката на базите. В първоначалния доклад например се отбелязваше, че в държави като България и други източно-европейски или северо-африкански държави САЩ не могат да очакват почти никаква финансова помощ за началните етапи на изграждане на нови бази, но че се водят обнадеждаващи разговори за финансова помощ в бъдеще.

Комисията намира, че способността на Америка да реагира с военна сила зависи от присъствието на нейни войски в Европа. В доклада си тя подчертава значението на разполагането на войски в Източна Европа и специално черноморската зона. Едновременно с това тя оспорва някои от аргументите на Пентагона за логистичните предимства на новата глобална структура на американското военно присъствие по света. Тя се позовава например на студия на РАНД, която е установила, че моторизираната бригада “Страйкър” няма да спечели много по-отношение на бързината на придвижване след преместването на бази. Според изследването, от Германия до Румъния и България бригадата може да се премести за 9 дни тъй като се налага да се използува комбинация от морски и въздушен траспорт.

В тази връзка се поставя въпрос за Балканите - какво ще стане ако там отново започне конфликт в следващите няколко години и трябва да се изпратят тежко-въоръжени войски, има ли план откъде и как ще бъдат транспортирани те.

Комисията иска от Конгреса да постави общо 13 трудни въпроса на Белия дом преди да одобри плановете. След представянето на доклада на другата комисия, наречена БРАК, през следващата седмица: най-късно на 8 септември, ще започне процедурата за одобряване на плановете която ще трае над 2 месеца.