1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Бавен напредък към повече медийна свобода в Китай

В Китай свободата на медиите е всичко останало само не и запазено право. Често тя бива нарушавана. Към днешна дата повече от 80 журналисти излежават присъди, а цяла войска от интернет-полицаи следи за това, китайски интернет-потребители да не отварят страници, които не са нежелани от китайското правителство. И все пак има и положителни сигнали.

Цензурата в интернет е обичайна практика в Китай

Цензурата в интернет е обичайна практика в Китай

Изтече времето на скучните пропагандни новини на китайската държавна телевизия. Вече новините са съвсем актуални и се поднасят професионално – в тях се говори за актуалното състояние на разговорите между Северна Корея и САЩ или се дават точни данни за жертвите на катастрофи или други инциденти. В централните новини дори има място за победата на боливудската прелест Шилпа Шети в британското издание на световното шоу “Биг брадър” за известни личности.

В навечерието на Олимпиадата през 2008 година ръководството в Пекин се показва повече от великодушно. Така напр. от началото на тази година чуждестранните журналисти в страната се радват на временна свобода на пътуване – те вече могат да пътуват във вътрешността на страната без специално разрешение за това, а тази свобода ще се запази до малко след закриването на Олимпийските игри. Но и до преди да влезе в сила новата мярка чуждите кореспонденти не вземаха много на сериозно изискването за получаване на разрешение, както потвърждава и бившият кореспондент на “Зюддойче цайтунг” Кай Щритматер:

“При 3 от общо 4 мои пътувания нямах разрешение, и се представях като турист. Китай е рай за чуждите кореспонденти, тъй като китайците са много любезни и открити с нас. В Европа имаме друго мнение за китайците, което е неправилно. Те те заговарят още преди да си ги попитал каквото и да било. Да интервюираш обикновени граждани в Китай е далеч по-лесна задача, отколкото в Германия.”

За разлика от чуждите журналисти властите в Китай упражняват много строг контрол върху местните журналисти. Често се свикват среднощни конференции, на които органът, упражняващ държавната цензура, информира главните редактори, кои теми незабавно трябва да станат табу. Така напр. миналия месец цензура беше наложена над 8 книжни заглавия. Медийният експерт Ли Датонг смята тази забрана за:

“ ... изключително глупава. Тя се отнася повече за авторите, а не са отделните произведения. Служителите от отдела за пропаганда действат по стария и утвърден принцип, че лявото е по-добро от дясното. Като стоящ на леви позиции по-трудно можеш да се простиш със заемания пост. В това отношение отговарящото за идеологията министерство на пропагандата не е помръднало дори с милиметър.”

Самият Ли Датонг е жертва на държавната цензура. Неговото много популярно сред интелектуалците в к4тай седмично списание “Бингдиан”, в превод – точка на замръзване, беше забранено преди 1 година, което тогава предизвика международна критика и протести. Дори президентът Ху Цинтао е изказал неодобрение на действията на цензурния орган, определяйки ги като вредни за доброто име на Китай. Също и действието със забраната на книжните заглавия не се ползва с подкрепата на ръководните среди, твърди Ли Датонг. И независимо от критиките китайското ръководство продължава да поддържа служителите от цензурния орган, защото в определени ситуации те могат да се окажат много полезни.

Положителен белег е това, че разследващата журналистика набира скорост в Китай, и най-вече в големите столични издания. Те разкриват безпощадно всякакви несправедливости, а тъмната страна на тази свобода е това, че главните им редактори могат да бъдат уволнени моментално заради тези публикации. Въпреки това обаче като цяло медийният експерт Ли Датонг определя ситуацията като положителна:

“Дочуха се информации, че правителството обсъждало варианта, да свикне със съществуването на различни мнения. От обсъждането до прилагането на тези разсъждения в практиката ще мине немалко време. Но е важно това, че с цел да бъде запазена социалната стабилност властта все повече разхлабва хватката.”

В това вече имаше възможност да се убеди международната организация “Репортери без граници”. След разговори с китайските медийни власти в края на януари организацията окончателно се отказа да бойкотира Олимпиадата в Пекин догодина. Китайската страна се е ангажирала с някои отстъпки за “Репортери без граници”, както потвърждава ръководителят на азиатското бюро на организацията Винсънт Броселс:

“Тези разговори с китайските власти бяха добра възможност да поговорим за освобождаването на държаните в затвори журналисти. Ние ще продължим да говорим за този проблем. До Олимпийските игри остава още около година. Ще дадем на китайското правителство още 6 месеца или 1 година, за да изпълни обещанията си.”