1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Африка иска опрощаване на дълговете и глас в Съвета за сигурност

Африканските страни искат две постоянни и пет непостоянни места в бъдещия разширен състав на Съвета за сигурност. Така се споразумяха ръководителите на 53. страни-членки на Африканския съюз на срещата си в Сирте.

Олусегун Обасанджо

Олусегун Обасанджо

Но по въпроса кои точно ще бъдат тези две страни, които ще заемат трайно място в Съвета за сигурност след една реформа, чието осъществяване впрочем е доста несигурно, те не можаха да се разберат. За най-перспективни кандидати се водят Южна Африка, Нигерия и Египет. Амбиции към кръга на постоянните членове проявяват също Ангола, Сенегал, Либия и Кения.

С поглед към провеждащата се в шотландското градче Гленийгълс среща на високо равнище на Г-8, страните-членки на Африканския съюз настояват и за пълно анулиране на дълговете им. Министрите на финансите на Г-8 се споразумяха за опрощаване на задълженията от 40 милиарда долара на 14 африкански страни. Общият размер на дълговете на Африка възлиза на около 350 милиарда.

Освен това АС очаква от богатите индустриални страни да увеличат значително помощта си за Африка. Председателят на АС нигерийският президент Олусегун Обасанджо призова за широка финансова подкрепа и качествено подобрение на помощта. Обасанджо заяви, че африканският континент е поел по пътя на реформите и демократизацията, от миналото на военните преврати към едно бъдеще на отговорна правителствена работа.

През последните десетилетия Африка бе арена на общо 186 преврата и 25 по-големи войни. Войните и въоръжените конфликти – подчерта Обасанджо – са най-голямата пречка за постъпателното развитие на Африка. Друга сериозна пречка повечето африкански страни виждат в несправедливите условия, диктувани от богатите държави в полето на международната търговия. Затова АС отправя призив към развитите индустриални страни да поставят търговията с Африка на честна, взаимноизгодна основа, а не да гледат на страните от черния континент като на потребители на собствената им продукция и доставчици на евтини суровини.

Изводът на Обасанджо: африканските стоки не могат да се конкурират със силно субсидираните продукти на индустриалните страни, което задълбочава още повече мизерията особено в земеделеските райони на Африка.