1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Африканско чудо или безнадежден случай?

Сомалия най-сетне има ново правителство, но то все още се намира в Кения. Подробности в анализа на Райнхолд Майер от Африканската редакция на Дойче веле

Президентът на Сомалия Абдулахи Юсуф Ахмед след полагането на клетва на 14. октомври т.г.

Президентът на Сомалия Абдулахи Юсуф Ахмед след полагането на клетва на 14. октомври т.г.

Сомалия от 7-ми декември вече има ново правителство. Поради съобръжения за сигурност то все още е в изгнание в Кения, но президентът на Сомалия Абдулахи Юсуф възнамерява в начолото на 2005-та год. да го премести в Сомалия. Ако по този начин страната най-сетне поеме по пътя към мира, то това би било политическо чудо за региона и за континента.

След 35 години това е може би последният шанс на Сомалия за спиране на саморазрушителната спирала на насилието: на 21-ви октомври 1969 год. в страната бе извършен военен преврат, като военните заявиха, че си поставят за цел да сложат край на племенната разпокъсаност, корупцията и икономическата разруха. Ала режимът на царя на политическото оцеляване Сиад Баре приживя само привиден разцвет, след което се започна свободното падане на държавата и икономиката. След края на тиранията на баре през януари 1991 год. Сомалия се превърна в символ на гражданската война, държавния разпад, глада и катастрофата с бежанците. Както и за неуспешната акция на сините каски от ООН, предизвикала, особено за американците, сериозни психически травми.

Наградата за тези причинили много загуби борби, вече отдавна не съществува предвид на продължаващото политическо и икономическо разложение. Напълно фалиралата страна в наши дни по парадоксален начин се озова отново в изходното си положение от преди независимостта в 1960 год. Фактически независима от 1991 год. насам северна част на страната, съответстваща на някогашния британски протекторат Сомалиленд и поделената между клановете южна на територията на някогашната италианска колония Сомалиленд.

След свалянето на провалилия се диктатор Сиад баре страната така и не успя да осъществи мечтаното ново начало. Вместо това разбитата държава се доразпадна на отделни части, които клановете поделиха помежду си. Така и никога не се удаде разнобоя и противостоянието между различните кланове и подкланове да бъде преодлоян под обединяващата шапка на централна власт.

Ни повече, ни по-малко от 13 мирни договора бяха подписани и после нарушени през последните години. Сега може би 14-тият ще стори чудо или пък ще превърне Сомалия окончателно в безнадежден африкански случай. След две години мъчителни преговори преместването на новата централа на властта в Могадишу в начолото на 2005-та трябва де се превърне в начолото на нова ера за страната. Преди това бе сформиран 275-членен федерален преходен парламент, избран бе за президент генерал Абдулахи Юсуф и бе назначено преходно правителство с 5-годишен мандат.

Ала преди да се заговори за нова ера, трябва да бъдат отстранени още редица бариери. На първо място самата личност на президента, който след края на мандата му в региона Пунтленд в 2001 год. с подкрепата на Етиопия отново се пребори за властта и прогони приемника си, с което потвърди славата си на авторитарен лидер. Преди всичко тепърва трябва да стане ясна, дали го подкрепя собствения му клан. Най-големият недостатък, за кой ли път вече, ще е, е четирите най-важни клана разпределиха помежду си парламентарните мандати и министерските постове за сметка на независимите представители. Тази манипулация до голяма степен намалява шансовете за успех на прелома в Сомалия.

Други предпоставки за мирното развитие на страната биха били успешното включване на клановите лидери, неучаствали в мирните преговори и изясняването на отношенията със северната Република Сомалиленд. Ако се удаде да бъде спряна тоталната дезинтеграция в Сомалия, това наистина би било истинско чудо и проблясък на надеждата за Африка. Както мирните инициативи така и действителното налагане на мира изискват много търпение.Надежда има, но опитът от миналото учи, че скептицизмът относно политическото бъдеще е все още уместен.