1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Афганистанските бежанци са застрашени от хуманитарна катастрофа.

В условията на суровата афганистанска зима милиони бежанци живеят в крайно бедни условия; те вегетират във временните си убежища и са лишени от работа. Въпреки това Пакистан и Афганистан сключиха споразумение за връщането на още три милиона бежанци в Афганистан. Петер Мюке с подробности за застрашаващата хуманитарна катастрофа в страната.

default

Минус пет градуса. Слънцето скоро ще залезе. През нощта температурите в Кабул ще паднат до минус 20 градуса. Шолет ще трябва да запали последните няколко цепеници, които са му останали.

“През зимата е особено тежко. Имам седем деца. Нямам пари да купя въглища. Не смогвам да изхраня семейството си. От пет години живеем все така!”

В порутените останки на бившата външна служба на министерството на енергетиката, което бива напълно разрушено във войната през 80-те години, са настанени 26 афганистански семейства. В една стая живеят средно по шестима до дванайсет души. Прозорци няма. Дупките по стените са запушени с фолио.

“Бяхме в Пакистан в бежанския лагер. През 2001 г. ни казаха, че в Афганистан вече има мир. И че ако се върнем, ще ни помогнат. Че ще получим жилища и работа. Нищо такова обаче не се случи. Просто се свряхме тук и тук си останахме.”

Кайзи, която разказва това, е на 53 години. Тя няма работа, децата й изкарват прехраната: мият коли или пък събират пластмаса. Като повечето хора, които живеят тук, семейството на Кайзи е избягало през 80-те години, за да се спаси от войната. Падането на талибаните и влизането на американците в Афганистан Кайзи и близките й приемат като знак, че могат да се върнат в родината си. Надяват се на по-добър живот. Но не го намират.

“Имаме нужда от жилище. Правителството вече няколко пъти обещава, че ще построи жилища за бежанците. Досега обаче нищо не е направено. Освен това, че искаха да ни натикат в лагер, на палатки. Единствената ни надежда е да имаме жилище.”

Мнозина хранят тази надежда: 4 милиона и 700 хиляди бивши бежанци са се завърнали в родината си от 2001 г. насам – главно от Пакистан и Иран. Но афганистанското правителство не може да се справи с огромния поток от завърнали се бежанци. Толкова по-неразбираемо е, че правителствата на Афганистан и Пакистан сега сключиха споразумения за бързото връщане на останалите три милиона бежанци в Афганистан. Къде ще отидат всичките тези хора, никой не знае. Организацията за бежанците към ООН предупреждава, че може да се стигне до хуманитарна катастрофа. Шолет не знае, че в Афганистан ще се върнат още бежанци. Нейната грижа е друга: зимата едва започва, до края на март ще е все така студено.

“Страхуваме се. Полицията беше тук няколко пъти. Казаха ни, че тук щяло да бъде построено ново министерство, затова ние трябва да се махнем. Но ние не се махаме – ще стоим тук, докато започнат да строят.”