1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Атомното оръжие на Израел

Създаването на еврейската държава посред враждебното арабско обкръжение, още от самото начало обрече Израел

на едно несигурно съществуване. Израелското ръководство начело с първия министър-председател на страната Бен Гурион направи на този фон три стратегически извода.

Първият беше изграждането на боеспособна армия с ВВС на високо технико-оперативно равнище, плюс малки, но много ефективни срещу морски и крайбрежни цели ВМС. Вторият извод засягаше изнесената напред в непосредствена близост до границите отбрана. На трето място беше решението за създаване на ядрен потенциал с цел подсилване на нападателните способности и сдържане на агресивните намерения на врага.

В последна сметка става дума за заплахата с унищожителен ответен удар в случай на екзистенциална заплаха срещу Израел или неговите жизненоважни нужди. Носител на израелските ядрени оръжия са бомбардировачите с голям радиус на действие, които с презареждане във въздуха могат да стигнат до Мароко на запад, Африканския рог на юг и Иран на изток, както и ракетите "Йерихон" с максимален обсег от 2000 км. Смята се, че понастоящем Израел разполага с 200 атомни бойни глави.

Израелската стратегия се опира на изпреварващото противодействие на потенциалните заплахи с конвенционални средства. През 1981 например израелски изтребители-бомбардировачи, въоръжени с ракети с голяма разрушителна мощ и висока точност на попадението, разрушиха иракския атомен реактор, връщайки ядрената програма на Ирак с десет години назад.

За да запази свободата си на действие в случай на криза, Израел явно не може да приеме нито "безядрена зона" в Близкия Изток, нито споразумение за отказ от нанасянето на пръв ядрен удар: израелският атомен потенциал служи не просто за сдържането на вражески ядрен удар, а за сдържането на удари, застрашаващи съществуването на Израел, без значение с какви оръжия са нанесени. Израел - също като НАТО - няма доктрина, предвиждаща "симетричен отговор" на нападение с химически, атомни или други бойни средства: изборът на ответния удар си остава напълно свободен. Тази свобода на решението включва и двусмислието на стратегията на сдържането: врагът трябва да знае, че контраударът ще бъде решителен и унищожителен; той няма да знае обаче с какви средства, по кои цели и кога.

След разоръжаването на Ирак, остават само Сирия и Иран като опасни потенциални врагове на Израел: Сирия поради близостта си до Израел, Иран заради големината на страната, петрола и офанзивния й потенциал, включващ ракети, а може би и атомни оръжия. Шефът на израелското военно разузнаване генерал Зееви-Фаркаш заяви наскоро, че до 2008 Иран щял да бъде в състояние да създаде атомна бомба.