1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Атомният спор на Иран с ЕС отново е в задънена улица

Според наблюдателите, в момента Иран излъчва някои противоречиви сигнали. Какво означава това?

Новият ирански президент Махмуд Ахмадинеджад е привърженик на твърдата линия в атомния спор

Новият ирански президент Махмуд Ахмадинеджад е привърженик на твърдата линия в атомния спор

Има игри, които всеки път започват отначало и никога не довеждат до резултат, освен до този, че след поредния кръг всички участници се чувстват значително по-зле отколкото преди това. Атомният покер между Техеран и така наречената европейска тройка / Великобритания, Франция, Германия/ спада към този вид изтощителни упражнения. В момента между Техеран и Брюксел хвърчат заплашителни писма. Иран заявява, че ще възобнови обогатяването на уран, а европейците заплашват, че ще прекратят преговорите. Всичко това вече се е случвало многократно, и многократно двете страни на преговорите отново са сядали да преговарят заедно. Този път обаче може да се окаже така, че преговарящите да не намерят повече път за компромиси. Защо ? За разлика от преди 6 месеца, сега от двете страни на масата на преговорите има някои нови лица, които поставят и нови приоритети.

Иран има нов президент на име Махмуд Ахмадинеджад. Той беше избран на поста си като консерватор. Пред народа си той се представи като хардлайнер, който следва принципите на иранската революция и желае да ги защитава на всяка цена. Към тези принципи спада и това, че Иран отказва да приеме всякаква външна намеса. Даже и само поради тази причина, след избора на Ахмадинеджад можеше да се очаква, че Иран ще прояви нова неотстъпчивост по въпроса. Заявлението на Иран ,че ще възобнови обогатяването на уран е равнозначно на : “Не даваме, някой да ни казва, какво да правим “ В действителност обаче подобни сигнали са предназначени повече за вътрешна, отколкото за международна консумация.

Предизборната кампания на Ахмадинеджад премина под знака на самоувереността и надеждата – пише Щефан Райзнер – познавач на Иран от германската фондация Наука и политика. Ахмадинеджад беше избран не толкова заради конкретна политика, колкото заради опеделени емоции. “Възможно е, и ние го можем” – беше лайтмотива на предизборната му кампания. Чувствата също могат да имат последици. Иранският водач на преговорите по въпросите за атомната енергия Хасан Рохани напусна поста си преди няколко седмици, защото не желаеше да служи на новия президент. Последва го външият министър Камал Харази. Като най-вероятен кандидат за поста се счита Али Лариджани, който по въпросите на атомната политика винаги е застъпвал твърди позиции. Страната може да обогатява уран и в същото време да води преговори – такова е неговото становище.

И сред европейците се промениха някои неща, най-вече при французите. Имиджът на френския президент Жак Ширак след провала на референдума за европейска конституция пострада силно. В тази ситуация Ширак не желае повече да става за посмешище. Затова неговият премиер Доминик дьо Вилпен с неочаквана острота заплаши Иран, че случаят ще бъде представен пред Съвета за сигурност, ако моллите възобновят обогатяването на уран. Заплахата беше, че Съветът за сигурност може да предприеме санкции срещу страната. Към тези строги думи се присъедини и германският канцлер Герхард Шрьодер , очевидно воден от интереса, на наближаващите избори да не бъде представян като наивник. Въпросът е обаче, дали иранското ръководство ще се впечатли от от подобни неща или – казано другояче – какво би могло да убеди Техеран, че за него не е добре да си набави атомна бомба? Съветът за сигурност в случая не е особено сполучливо средство за оказване на натиск, защото Русия и Китай вероятно ще наложат вето срещу въвеждането на санкции. Ако все пак се стигне до наказателни мерки, те само биха затвърдили убеждението на иранците, че те могат да се справят със ситуацията и сами срещу целия свят.