1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Атомната програма на Иран

Опитите спорът да се прехвърли в Съвета за сигурност не успяха и не можеха да успеят

Атомна електроцентрала в Южен Иран

Атомна електроцентрала в Южен Иран

От пусто в празно – така най-кратко може да се обобщи резултатът от досегашните усилия на Съединените щати, както – в известна степен – и на тези на Европейския съюз, да подтикнат Иран да се откаже от развитието на ядрената си програма, която би могла да доведе и до създаването на ядрени оръжия. В центъра на усилията е дискусията в рамките на ръководството на Международната агенция по атомна енергия, която по волята на Съединените щати и – първоначално и на Европейския съюз – настояваше за осъждането на Техеран и за прехвърлянето на въпроса в Съвета за сигурност на ООН. Засега, обаче, дотам няма да се стигне, тъй като както Русия, така и Китай отхвърлиха този вариант. Европейската тройка – външните министри на Франция, Великобритания и Германия, които от две години водят преговори по атомната програма с Иран – трябваше да се задоволят с това, че Международната агенция по атомна енергия ще подготви нов доклад за Иран едва след година, както и – че въпросът за евентуалното осъждане на Иран от страна на Съвета за сигурност, както и съответното налагане на санкции се отлагат за неопределено време.

При последното заседание на Общото събрание на Световната организация американският президент Джордж Буш все още изглеждаше сигурен, че ще получи подкрепа от страна на руския си колега Владимир Путин по иракския въпрос. Той, обаче, пропусна факта, че Путин възприе единствено необходимостта в търсенето на решение да продължават да се използуват дипломатически средства. Като, разбира се, осъжданията и санкциите от страна на Съвета за сигурност не се възприемат от Москва като “дипломация”.

В диференцираното отношение на Путин няма нищо неочаквано: през последните години Москва значително задълбочи отношенията си с Техеран и стана един от основните доставчици на ядрени технологии и съоръжения. Руснаците нямат намерение да се отказват от тези изгодни сделки, макар същевременно да не оставят никакво съмнение, че са против възможностите на Иран за развитие на атомни оръжия.

Затова и още от началото на кампанията срещу Техеран бе съвсем ясно, че всякакви мерки на Съвета за сигурност не биха успели поради налагането на руското вето. Но и Москва даде да се разбере, че няма да допусне да се стигне дотам. В това отношение тя се ползува с подкрепата на Пекин, който също би наложил вето в случай на необходимост, тъй като на свой ред има сериозни икономически интереси в Иран – наред с другото и във връзка с мащабните доставки на нефт и земен газ. По тези причини евентуалното осъждане на Иран от съвета за сигурност би било напълно невероятно, като дори и намерението за това вече създаде значително напрежение в отношенията с Иран.

Всичко това – на фона на категоричния отказ от страна на Техеран, че разработва технология за ядрени оръжия и твърдото заявление, че развива ядрената си енергетика единствено и само за мирни цели. В това отношение дори и Съединените щати не биха могли да му оспорят правото. За разлика от признатите ядрени сили в региона /Индия, Пакистан и Израел/, с които Вашингтон поддържа от добри до особено добри отношения, Иран е подписал споразумението за неразпространение на ядрени оръжия, но въпреки това е третиран от Съединените щати като мошеническата държава.

Европейците първоначално не се присъединяваха към тази линия, но в крайна сметка отдавна я поддържат: в желанието си да докажат на Вашингтон, че с дипломатически средства се стига по-далеч, отколкото с натиск, самите те споменават за възможното въвеждане на санкции още от август насам. Напразни заплахи – както става ясно сега.