1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

“Атака”: агресия и опасни рецепти

Водеща фигура на изборния съюз Атака е 49-годишният журналист Волен Сидеров.

default

Той едва ли е избрал случайно названието Атака: по време на войната така се е наричало едно българско антисемитско списание. Мирогледът на Сидеров е дълбоко антисемитски. В книгите си “Бумерангът на злото” и “Властта на мамона” той развива един параноичен сценарий за световно съзаклятие, ръководено от евреите и насочено най-вече срещу православните християни. Глобализацията била част от това съзаклятие – “последният стадий от колонизацията на православния Изток”. За Сидеров холокостът е “една голяма лъжа”. Досега антисемитизмът не беше разпространен в България, нещо повече: българите с право се гордеят, че през войната спасиха от унищожение своите еврейски сънародници. Дори за крайнонационалистическите десни сили антисемитизмът, за разлика от Румъния, не играеше досега голяма роля; техният бяс бе насочен главно срещу малцинствата на турците и ромите.

Впрочем Атака продължава тази традиция. Тъй като в България трябвало да има само българи, партиите на етническа основа трябвало да бъдат забранени, както и всякакви предавания на чужди езици по националните медии. Сидеров иска да накара турците да вземат български имена, една линия, която следва политиката на груба насилствена асимилация на турското малцинство в последните години от управлението на комунистическия режим на Живков. Докато в очите на десните екстремисти турците са заплаха за националното единство, ромите са заплаха за вътрешната сигурност. Затова Атака говори непрестанно за “цигански терор” и “циганска престъпност” и иска отварянето на трудови лагери за престъпниците-роми.

Както е типично за повечето националисти, всичко, което се намира извън националните граници – Световната банка, МВФ, НАТО, ЕС - е подозрително и вредно. Условията за прием на България в ЕС трябвало да бъдат предоговорени, не бива да се допуска закриването на АЕЦ Козлодуй. САЩ също са враг на България, която трябвало да излезе от НАТО. България била завзета от чуждестранни и местни мафиоти, затова Атака иска “Чистка! Ревизия! Възмездие!”, както се казваше в един от предизборните й плакати. Наскоро Сидеров фантазираше в парламента, че имало таен план за съкращаване на населението на България до 4 милиона. По друг повод пък той твърдеше, че срещу България се водела тайна война, жертва на която били станали вече десетки хиляди хора.

Като рецепта за стопанското оздравяване на България, Атака предлага мътен коктейл от популизъм и икономическа неграмотност. В центъра на концепцията им стои държавата, управляваща всичко. Икономическите затруднения били работа единствено на корумпирани политици и долните заговори на чужди сили, насочени срещу страната. Идеалът е автархията, пълното стопанско самозадоволяване, затова международните връзки щели да бъдат сведени до минимум. Приватизацията щяла да бъде ревизирана поне отчасти. Атака иска също безплатно медицинство обслужване, минимални пенсии и заплати на европейско равнище, енергично насърчаване на образованието и изследванията. Как ще се финансира всичко това не става ясно от декларациите на партията.

Допитване, проведено в деня на изборите през юни, позволява да се очертае приблизителен профил на избирателите на Атака. Половината от тях са пенсионери и работници. Но клишето, че се касае за необразовани, безработни и ограничени хора не се потвърждава. Почти 40 процента са с висше образование, а около 90 процента със средно. 20 процента не са гласували на изборите преди четири години, повече от една трета са гласували тогава за движението на бившия цар Симеон, който обеща за нула време да реши основните проблеми на българите. Само че чудото не се сбъдна и някои от неговите избиратели са се преориентирали явно към следващата формация, която обещава прости решения на сложни проблеми.

В последна сметка май не толкова ултранационалистическата идеология, а популистките икономически рецепти са привлекли избирателите към Атака. Защото изглежда просто невероятно от едни избори до следващите броят на избирателите-шовинисти така рязко да се е повишил, още повече че след 1989 националистическите партии и етническата политика губят почва. Намаляват предубежденията сред населението и по отношение на турското малцинство. Единствено ромите се ползват все така с лошо име – впрочем и при другите етнически малцинства.

Успехът на Атака се релативира, ако хвърлим поглед към съседните Румъния и Сърбия. Партията Велика Румъния стана през 2000 втората най-силна партия в страната с 20 процента от гласовете; четири години по-късно тя претърпя загуби, но все пак спечели 12 процента. А в Сърбия през 2003 Радикалната партия спечели изобщо най-много гласове от всички партии.

Ахмед Доган, дългогодишният председател на ДПС и един от най-опитните политици на следкомунистическа България, демонстрира спокойствие след изборния успех на Атака. Той посочи, че подобни явления не са новост и за Западна Европа, давайки за пример Франция и Австрия.