1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

АПОСТРОФИ: Праговете на историята

Стоян Гяуров представя книгата на Готфрид Шрам "Пет вододела на световната история":

Мойсей и освещаването на монотеизма в Израил; животът и кръстната смърт на Исус от Назарет, откриващи пътя на християнството; бурният пробив на Реформацията в началото на Новото време; откъсването на тринайсетте британски колонии и основаването на репрезентативната демокрация в Америка; изкристализирането на революционния социализъм в Русия през втората половина на 19 в., от който по-късно се пръква комунизмът.

Какво е общото, може ли да има нещо общо между Мойсей и Джеферсън, между Исус и Чернишевски, между тези пет исторически прага, три от тях религиозни, два политически, така отдалечени помежду си във времето и пространството? Историкът Готфрид Шрам смята, че именно факторите време и пространство са пречили досега да се види не просто общото тук, а историческата верига от пет взаимно обусловени събития от епохално значение, каквато няма друга в човешката история. Шрам признава, че това е една дръзка хипотеза - и той я развива със симпатично старомодния чар на един сладкодумен разказвач, съзнаващ, че иска може би прекалено много от читателите си.

И в петте случая революционният обрат се извършва в периферията на една установена култура; при всеки от тези пет етапа се поставя началото на един нов – духовен или политически – строй, който се смята за единствено правилния и който отхвърля предишния като сбъркан. Под влияние на известната – оспорвана - концепция на Ян Асман за разграничението между истина и лъжа в историята, Шрам открива корена на това умонастроение в монотеизма, който именно е антропологическата константа на неговата петорна секвенция. Цивилизационният възход на уникалната монотеистична убеденост в собствената непогрешимост тръгва от юдаизма, след което християнството я обръща срещу инициаторите й; Лутер отхвърля с нейна помощ ”властта на папите”, а двете секуларни цезури през 18 и 19 в. се оказват при по-внимателно вглеждане просто различни начини на подхода към християнската традиция.

Шрам разглежда революцията в Америка като секуларно следствие на Реформацията в пуританската й отливка, тъй като светската програма на английските колонисти претендира, че създава една държавна форма, която се извежда пряко от логоса на Създателя; тоест, прави се заявка за върховна правота, каквато до този момент е имало само в полето на религията. Типичен за поредицата на Шрам е мисионерският плам, с който новосъздадените САЩ предлагат, респективно се опитват да налагат своя модел на света – една линия, която може да се проследи до наше време и дни.

С посредничеството на Френската революция, пробивът в Америка отеква в Русия на 19 в. Руските революционери радикализират програмата за равенство, като превръщат в своя главна цел премахването на социалното неравенство, останало непокътнато от новото обществено устройство на САЩ. Но те скъсват монотеистичната нишка, свързваща първите четири исторически явления, издигайки лозунга на атеизма. Във фанатизма на своята антирелигия обаче те продължават традицията на онези, които смятат, че притежават монопола върху истината; държавният произвол на комунизма беше логическата кулминация на тази линия.

Готфрид Шрам е написал една книга, каквито не е прието да се пишат днес, защото разчупват рамката на тясната специализация, и още повече, защото се бунтуват против каноните на историзма и наочниците на вездесъщия релативизъм. Неговият малък ”голям разказ” е така стимулиращ, защото е лишен от догматизъм и от баласта на всякаква идеологичност. Шрам показва, че в историята има може би повече смисъл, отколкото ни позволява да видим рационалистическото правоверие.

Gottfried Schramm, Fünf Wegscheiden der Weltgeschichte (Vandenhoeck & Ruprecht)