1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

АПОСТРОФИ: Кръг, стрела и история

Стоян Гяуров представя книгата “Произходът на историята”, с редактори Ян Асман и Клаус Мюлер:

default

Кога започва историята? Доминиращият съвсем доскоро в историческата наука консенсус гласеше: когато възниква писмеността, тоест когато се появява медия за съхранение и пренос на човешката памет. Това общо място неизбежно обричаше на безисторичност човека от губещия се в безкрая на времето предисторически период. Напоследък обаче този консенсус започва да се размива, тъй като все повече учени, опиращи се на находките на археологията и изводите на етнологията, отхвърлят с различна степен на убедителност това така удобно общо място, като очертават изненадващо диференцирана картина на праисторията.

Главните изводи от тези нови развития намират обобщен израз в сборника “Произходът на историята”, редактиран от египтолога Ян Асман и етнолога Клаус Мюлер. Впрочем самият въпрос за началото на историята подсказва, че история и минало не се покриват, че историята е свързана с рационалното осмисляне на минало, настояще и бъдеще, а нейните основни параметри са времето, паметта и идентичността. “Специфичният исторически интерес към миналото е факт не на природата, а на културата” – държи да напомни Асман в теоретичния си увод към сборника. Това означава, че миналото не е нещо заровено под пластовете на настоящето, което чака просто да бъде разрито, за да бъде усвоено. Не, всяко настояще трябва да го реконструира наново. В това именно се състои работата на културната памет, без която никоя култура не може да съществува. Конкретните форми на тази реконструкция зависят от специфичното отношение към времето в даденото общество. Също както миналото, така и времето в общ смисъл е вектор на културата.

Културното моделиране на потока на времето придобива смисъл на базата на опозицията обратимост – необратимост, която може да бъде представена графично като кръг и стрела и мислена в понятията циклично - линеарно. Своя класически израз тази опозиция намира в теоремата на Августин за свещената и светската история - доминирала християнския свят чак и в Новото време, - при което свещената история се отъждествява с линеарното, а светската – с цикличното време. Идеята е, че християните вървят неотклонно към върховната цел – своето спасение под знака на кръста, - докато езичниците остават в плен на вечния кръговрат на времето. На Августиновата концепция за historia sacra и historia profana съответства известното разграничение между “горещи” и “студени” общества, постулирано от културантрополога Клод Леви-Строс. За разлика от идеологическата формула на Августин, целяща да заклейми езичеството, биномът на френския учен разглежда “студа”, тоест историческата статичност, не като нулевото състояние на цивилизацията, а като продукт на целенасочена културна работа. Според Асман това е едно епохално прозрение в проучването на културната памет и на времето като измерение на културата.

Впрочем самият Леви-Строс схваща деленето на “горещи” и “студени” общества като идеал-типично, затова не е чудно, че от 70-те години насам разграничението между линеарно и циклично време става проблематично – но не и излишно. Няма общество, което да живее сковано изключително в една от тези две рамки: “Необходимо е да се уловят специфичните места и институции на цикличното и линеарното в съответното общество и кръстоските между двете” – подчертава Асман. Той дава за пример древен Израил, прототипа на “горещо” общество, в което линеарната устременост напред се уравновесява от шабата, чиято ежеседмична повторяемост е като котва в потока на историята. Но все пак никой още не е опровергал постановката, че в архаичните култури цикличната конструкция на времето – чието типично проявление са ритуалите и празниците, - играе определено по-доминираща роля, отколкото в развитите писмени култури с тяхната есхатологическа, “прогресивна” ориентация към бъдещето. Съзнанието на човека за собствената му смърт и преходност е най-силният мотив за възникването на морала и правото, а оттам и на линеарната памет. Благодарение на писмеността мястото на мита бива заето от историята, документираща господството не на боговете и героите, а на хората, които носят отговорност за своите дела. Изложението на Асман показва, че той не е съвсем убеден от аргументите на съавторите на сборника, склонни да отворят шлюзите на историята откъм безкрая на миналото.

Der Ursprung der Geschichte, Assmann/Müller (Hrsg.). Klett-Cotta Verlag