1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

АПОСТРОФИ: Калвинисткият манифест

Тази година отбелязваме стогодишнината от публикацията на най-известния социологически трактат в историята:

Макс Вебер

Макс Вебер

“Протестантската етика и духът на капитализма” от Макс Вебер. По този повод ви предлагаме есето на американския историк Франсис Фукуяма:

Това е една книга, която обръща Маркс с главата наопаки. Религията, по мнението на Вебер, не е идеология, произтичаща от икономическите интереси (“опиумът на масите”, както се казва у Маркс), а тъкмо тя е онова, което създава предпоставките за капиталистическия свят. Вебер съсредоточава вниманието си върху аскетичното протестантство. Той отбелязва, че калвинистката доктрина на провидението кара вярващите да демонстрират избраността си, като се проявяват в полето на търговията и натрупването на материални блага. По този начин протестантството поражда етика на труда, в която трудът се цени заради самия труд, а не заради резултатите от него, и унищожава традиционната аристотелическо-римско-католическа доктрина, според която човек трябва да натрупва само толкова блага, колкото са му необходими, за да живее добре. Освен това протестанството призовава вярващите да се държат морално и извън семейството си, което е задължително условие за една система на социалното доверие.

Тезата на Вебер е оспорвана още от момента на обнародването й. Различни учени твърдят, че тя е емпирически невярна що се отнася до икономическото превъзходство на протестантите над католиците; католическите общества били развили капитализма дълго преди Реформацията; контрареформацията, а не самият католицизъм бил причината за икономическата изостаналост.

Може да се каже, че повечето днешни икономисти се отнасят към тезата на Вебер със същото пренебрежение, както към всяка друга културалистична теория за стопанския растеж. Мнозина от тях смятат културата за остатъчна величина, където намират спасение некадърни социолози, когато не могат да излюпят някоя по-убедителна теория. Наистина е повелителна предпазливост, когато се прибягва до културата за обяснение на политически и икономически явления. Предупредителен пример в това отношение могат да бъдат текстовете на самия Вебер за другите световни религии. В книгата си “Китайската религия: конфуцианство и таоизъм” той твърди, че изгледите за икономически напредък в Китай били доста лоши, тъй като конфуцианската култура, също както и културата на Япония, била съществена пречка за модерния капитализъм. Днес обаче знаем, че онова, което пречеше на развитието на Китай и Япония, беше не културата, а смазващата бюрокрация, лошата политика и погрешните мерки.

От друга страна никой не може да оспори значението на религията и културата, когато искаме да обясним защо институциите в някои страни функционират по-добре отколкото в други. В католическите части на Европа модернизацията се наложи по-бавно отколкото в протестантските, беше им необходимо и повече време, за да възприемат демокрацията. Затова онова, което Самюъл Хънтингтън нарича “третата вълна” на демократизацията, обхвана Испания, Португалия и много латиноамерикански страни едва между 70-те и 90-те години. И днес дори сред високо секуларизираните общества, от които се състои ЕС, съществува пропаст между протестантския Север и католическия Юг в отношението към корупцията.

“Протестантската етика” повдига много, изключително важни въпроси за ролята на религията в модерните общества. Вебер пише, че етиката на труда се освободила от породилите я навремето религиозни страсти и сега била част от рационалния, научен капитализъм. Според него ценностите не възникват автоматично, а са продукт на същата креативност, “харизматичния авторитет” (в първоначалния гръцки смисъл на думата: докоснат от бога), вдъхновила навремето големите религии. В модерния свят тази креативност е вкарана в една бюрократично-рационална форма, “стоманената клетка”, която убива духа. Модерната епоха все още е тормозена от “призрака на мъртвата вяра”.

Анализът на Вебер е точен в много отношения. Рационалният капитализъм обхвана целия глобус, осигурява материален напредък и вкарва всички части на света в “стоманената клетка”, която ние наричаме глобализация.

Също така ясно е обаче, че религията не е мъртва; не само поради ислямския фундаментализъм, но и поради протестантско-евангелисткото движение, което в цифрово изражение спокойно прави конкуренция на ислямизма. Възраждането на хиндуизма в индийската средна класа, движението Фалун Гонг в Китай, руското православие показват, че секуларизацията и модерността не винаги вървят ръка за ръка. Политически движения като марксизма, сталинизма и т.н. бяха в психологическо отношение почти неразличими от религиозните страсти.

Постановката на Вебер за “специалистите без душа, сенсуалистите без сърце” също може да бъде отнесена по-скоро към модерна Европа отколкото към Америка. Европа е един мирен, богат и секуларен континент. Европейците използват наистина понятия като “човешките права”, коренящи се в християнството, но малцина знаят защо. Призракът на мъртвата вяра броди повече из Европа отколкото из Америка.

“Протестантската етика” на Вебер е книга, която упражни огромно влияние върху анализа на отношенията между културните ценности и модерността. Но като историческо обяснение за възхода на модерния капитализъм тя се оказа не толкова достоверна. През кръвопролитния век, последвал публикацията на книгата, определено не липсваше “харизматичен авторитет”; а векът, който предстои, заплашва да ни предложи още повече. Човек се пита дали онова, което е подвело Вебер, не е бил копнежът му по духовен авторитет – бихме могли да го наречем неговия ницшеанизъм - и дали животът в стоманената клетка наистина е чак толкова страшен.