1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

АПОСТРОФИ: Една следа в историята на паметта

Стоян Гяуров представя българския превод на нашумялата книга на културолога Ян Асман “Мойсей Египтянина”, която излиза този месец в издателство “Лик”:

default

Никой не знае как е изглеждал Мойсей, кога е живял и най-вече дали изобщо е съществувал. Но не това е важно за историческия метод на Ян Асман, популяризиран от него като история на културната памет. “Разликата между факти и фикция няма никакво значение за историята на паметта” – казва хайделбергският учен. За разлика от традиционната история, фиксирана върху реални фигури и събития, историята на паметта се интересува не от миналото като такова, а от миналото във вида, в който го помним и в който формира нашата индивидуална и колективна идентичност.

Историята на Мойсей Египтянина е история на религиозната конфронтация и на надеждата за преодоляването й. Библейското предание ни показва Мойсей като човека, който извежда евреите от Египет и донася от планината Синай Десетте божи заповеди, за да стане родоначалник на една нова религия, религията на еднобожието. В древния свят на религиозна търпимост и взаимозаменяемост на боговете Мойсей внася идеята за добри и лоши богове, за разграничението между “нас” и “другите”, между истина и лъжа. Тази бразда раздира органичната цялост на античното мирозрение. Така нареченото от Асман “Мойсеево разграничение” (“Да нямаш други богове освен мен!”), от което произтичат по-специфични разграничения между юдеи и гойим, християни и езичници, мюсюлмани и гяури, е шифърът за една духовна революция, която променя из корен света. От този момент нататък “Израил става въплъщение на истината, а Египет – на мрака и лъжата”.

Мойсей трябва да напусне Египет, за да стъпи на терена на Единствения бог. Връщането му в Египет, египтизирането на Мойсей, тоест деконструирането на Изхода би било равнозначно следователно на неутрализирането на Мойсеевото разграничение. Тази изкушаваща идея е занимавала не един и двама мислители и то в продължение на векове – чак до наше време. Асман проследява етапите в лъкатушното движение на тази подривна мисъл през подмолите и по страничните пътища на историята.

Днес знаем, че Мойсей не е бил първият, прокарал разграничението, носещо неговото име. Той е имал предшественик, при това египтянин - фараона Аменофис ІV, приел името Ехнатон, който през 14 в. пр. Хр. въвежда монотеистичен култ, смятан от Асман за “първата контрарелигия в историята”. Този опит остава обаче кратък епизод без последствия, а всички следи и споменът за него, та дори името на Ехнатон биват трайно заличени от колективната памет – почти до края на 19 в. “Мойсей е фигура на спомена, а не на историята; Ехнатон е фигура на историята, а не на спомена.” Тъй като в сферата на културните разграничения и конструкции всичко се свежда до спомена – обяснява Асман, – ние с пълно право говорим не за Ехнатоновото, а за Мойсеевото разграничение.

“Мойсей Египтянина” е книга за интерпретациите на историята за Мойсей и за емблематичното място на Египет в религиозния и духовен градеж на Европа - една линия, която виртуозният анализ на Асман извежда от Античността и довежда до Фройд. С края на Римската империя изчезва и космотеизмът, както авторът нарича политеизма. Въпреки наличието през Средновековието на дисидентски подмолни течения библейският монотеизъм остава непробиваем. Картината се променя през Ренесанса с преоткриването на две книги, за които тогавашните мислители решават, че са самият извор на староегипетската, а това означава и на човешката мъдрост: Hieroglyphica на Хораполон и Corpus Hermeticum. В светлината на установените сходства между библейските и херметическите, а и по-ранни текстове – псалм 103, например, прилича почти на буквален превод на “Големия химн” на Ехнатон - границата на религиозната непреводимост рухва и се открива първата фаза на египтоманията. “Египет заема челно място в генеалогията на мъдростта.”

Вторият пристъп на египтофилство е доста по-кратък: той започва с египетската експедиция на Наполеон и завършва с разчитането на йероглифите от Шамполион. Между тези два полюса има обаче и един трети, пренебрегван или дори направо непознат досега етап на интереса към египетската мъдрост, чието осветляване е едно от главните постижения на Асман. Тази “гореща фаза” на египетския, респективно Мойсеевия дискурс протича през 17 и 18 в. на равнището на задълбочена научна работа върху историята на религиите и по-специално върху произхода на монотеизма. В лицето на Джон Спенсър, Ралф Къдуърт, Уилям Уорбъртън и Карл Леонхард Райнхолд египетският дебат напуска орбитата на херметизма и се вписва в руслото на Просвещението.

“И научен биде Мойсей на всичката мъдрост египетска”, се казва в Библията, но никой дотогава не е правил сериозен опит да вникне в смисъла на това изречение - до появата на Спенсър. За английския хебраист (1630-93) дори няма значение дали Мойсей е бил египтянин, дали е бил последовател на Ехнатон или не: важното е, както потвърждава св. Стефан с прословутото си изречение, че е бил въведен в египетските “мистерии”, за да може после да ги трансформира в законите на юдаизма. Върху тези няколко думи от Библията, всъщност лайтмотивът на целия Мойсеев дебат, Спенсър издига сградата на своя проект, чиято цел се състои в това да докаже египетския произход на юдейските ритуали. Този дебат хвърля мост между космотеизма и монотеизма, между природа и откровение. Кулминацията е достигната от немския философ-кантианец Райнхолд, в чийто текст “Еврейските мистерии или най-старото религиозно масонство” вече не се прави никаква разлика между египетския херметизъм и вярата на библейския законодател. Зараждането на масонското движение, този инкубатор на най-напредничави идеи по време на Просвещението, е също отглас от египетския дебат, докато музикално-сценичното му отражение е операта “Вълшебната флейта” на масона Моцарт.

В течение на 19 в. разчитането на йероглифите и учредяването на египтологията като научна дисциплина, по ирония на историята, допринасят повече от всичко друго за размагьосването на Египет и за постепенното му заличаване от културната памет на човечеството. Но през 30- те години на 20 в. Мойсей Египтянина се завръща отново, този път в есето на Фройд “Човекът Мойсей и монотеистичната религия”. Асман казва, че тази малка книжка, с която в навечерието на Холокоста Фройд се заема да разголи корените на антисемитизма, е била съществен подтик за неговия Мойсеев проект. Търсейки причините за ненавистта срещу евреите виенският доктор стига до Ехнатон и неговата монотеистична революция. Фройд е убеден, че тъкмо еднобожието е причината за антисемитизма, така че като обявява Мойсей за египтянин и последовател на Ехнатоновия култ, а монотеизма извежда от Египет, той смята, че заличава Мойсеевата цезура. “Най-ревностният рушител на Мойсеевото разграничение беше един евреин: Зигмунд Фройд” – обобщава Асман.

Такава е позицията, която ученият застъпва в оригиналното издание на “Мойсей Египтянина”, публикувано на английски (1997), както и в последвалото коригирано и допълнено немско издание (1998). Пет години по-късно той изпитва необходимост да прецизира анализа си и да отговори на критиците си, написвайки цяла книга (“Мойсеевото разграничение или цената на монотеизма”). Най-важната корекция, която прави, засяга прочита му на Фройд. Асман признава, че е схванал неточно връзката между Мойсеевото разграничение и Фройдовата концепция за монотеизма като “прогрес в духовността”. Той не смята повече, че Фройд е целял да взриви преградата между истина и лъжа. “Напротив, сега ми се струва, че Фройд е искал да представи Мойсеевото разграничение като едно епохално еврейско постижение, което на всяка цена трябва да бъде запазено.”

“Който открие бог в Египет, той премахва това разграничение.” С тези думи завършва книгата “Мойсей Египтянина”, но не и отприщената от нея дискусия. Впоследствие авторът уточнява, че той самият нито е открил бог в Египет, нито смята за възможно или дори за желателно анулирането на това историческо културно разграничение (както не е трудно да се заключи след прочита на работата му); той просто проследявал дирята на онези, от Спенсър до Шилер, които са били убедени, че идентифицирането на Мойсей с Египет може да доведе до разпадането на Мойсеевия комплекс. Така Асман се впуска в интерпретация на собствените си интерпретации, а “Мойсей Египтянина”, съпътстван от незаглъхващото и до днес критично ехо, се превръща в един вид work in progress. Това е може би неизбежно при една така сложна, така богата на теми и идеи, така многопластова книга, в която “действието” се развива в полето на символите, спекулациите и интерпретациите. Асман, който освен всичко друго е и превъзходен разказвач, пише нов вид история: една грандиозна книга и едно несравнимо интелектуално приключение за всички онези, които гледат отвъд Дан Браун.

Ян Асман, "Мойсей Египтянина. Една следа в историята на паметта". Изд. Лик, 2005.