1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Апокалипсисът, който не дойде

Българските пророци на апокалипсиса пак се изложиха. И след изборите в Германия ЕС е непокътнат, а мнозинството европейци му имат доверие. Включително и българите, които вярват в по-добрия живот. Коментар от Т. Ваксберг.

Апокалипсисът пак не дойде. След изборите в Германия Европа се оказа на светлинни години далеч от „края на света“, с който съмнителни коментатори и злонамерени партии плашеха месеци наред. Да напомним тезата им. Континентът се управлява от либерали, виновни за безчет злини, включително за тероризма и бежанския поток. Тези безродници не умеят да удържат дори единството на бюрократизирания от тях ЕС. И всичко ще завърши с неизбежния възход на крайните десници, колапса на либерализма и закономерния разпад на ЕС. Добрият изход за България е “да не къса връзките си с Русия” - или поне да пренебрегва догматичните европейски изисквания.

Колко пъти сте го чували от крайно десни политици, от таблоидния печат, от прокремълски анализатори?

ЕС е непокътнат и се ползва с доверие

Сега дойде време за контравъпроса: Къде се дяна очакваният апокалипсис? Ръстът на крайната десница във Франция и първата поява на такава партия в германския парламент не дават достатъчно аргументи за подобни заключения. Напротив, волята на избирателите в ЕС търси все по-настойчиво разумния глас и му осигурява победа във всички западноевропейски държави, които през последните месеци са били поставени пред изпитанието, наречено избори. Европа преминава през кризите с Гърция и Великобритания, през терористичните актове и кибервойните може би не докрай умело и може би не толкова визионерски, колкото би ни се искало, но затова пък със стабилната воля на мнозинството да продължи да отстоява ценностите, които движат света в по-добрата посока. Изборите в Германия, Франция и Холандия показаха, че повечето им граждани са мотивирани от доверие в ЕС, а не обратното. Нагласите в България сочат същата тенденция – доверие в ЕС, което надвишава с цели 10 процента средните нива на доверие в ЕС като цяло

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг

.

Тогава защо ни плашат?

Възниква точно обратната картина на това, което монотонно повтарят крайната десница и любителите на Кремъл - доказва го както социологията, така и изборният процес. Тогава защо ли непрекъснато ни плашат с предстоящ катаклизъм? Може би защото пророците на този катаклизъм постепенно добиват смущаващото усещане, че българският европейски избор е окончателен? Ето няколко примера, които навярно особено ги тревожат:

Както повечето европейци, българите имат по-високо доверие към институциите на ЕС, отколкото към своите собствени. Разликата е в това, че нивата на доверие в националните институции в България са драматично по-ниски, отколкото другаде, но от това общата тенденция не се променя.

Както повечето европейци, българите намаляват доверието си към ЕС в моменти на кризи (Гърция, Брекзит), а после го възстановяват.

Както повечето европейци, българите смятат, че е много важно да има свободно движение, работа и образование в ЕС, както и да се полагат общи усилия за отбрана и сигурност.

Дори и когато харесват Русия, българите залагат на ЕС. Според данните на Евробарометър, доверието към ЕС е най-слабо изразено сред българите над 75-годишна възраст – сред тази група на Евросъюза се доверяват 32 %. Но дори и този най-нисък процент е близо до средните нива на доверие към ЕС, измерени във всички страни-членки.

Къде България и ЕС се разминават

Драматично разминаване между българите и повечето останали европейци личи по три теми: разширяването на ЕС (в България има повече гласове “за”), въвеждането на еврото (в България има повече гласове “против”) и отношението към бежанците (България е над два пъти по-враждебна към тях).

Има и едно четвърто разминаване, което обикновено остава незабелязано, но всъщност може да ни дообясни защо публичното пространство е залято от апокалиптични прогнози за срутването на ЕС. Това разминаване е следното: в сравнение с другите европейци, българите по-малко искат обща енергийна политика, като процентите са съответно 62 и 73. Едно пропукване, в което редица защитници на кремълската политика най-вероятно са видели своя шанс за задълбочаване и разширяване на различието между България и ЕС.

Ще успеят обаче само при едно положение: ако българите започнат да вярват не на желанието си за по-добър живот, а на басните на провалени политици.

Редакцията препоръчва