1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Апели на безсилието

Насилието в Близкия Изток продължава. Докато ливанските милиции на Хизбула стрелят с ракети по израелска територия, Израел атакува все нови и нови цели в Ливан. В ивицата Газа също не се очертава край на насилието. Декларации като тази, приета от Г-8 в Санкт Петербург едва ли могат да постигнат нещо. Коментар на Петер Филип.

default

Потискащо е, че представителите на най-влиятелните държави в света с много усилия успяха да се споразумеят само около един общ апел за прекратяване на насилието в Близкия Изток. Този апел остава засега без ответ, също както беше и с резолюциите на Обединените нации – които ако не бяха осуетявани от вето минаваха и заминаваха без всякакъв ефект.

Все пак, политиците от Г-8 поне казаха, кой е отговорен за есклацията на насилието от последните дни: кризата била предизвикана от “екстремистки сили”, които искали да дестабилизират региона. Тези критики към палестинската “Хамас” и ливанската “Хизбула” се допълва от призив към Израел, да прекрати нападенията си в Газа и в Ливан. Опит за балансираност, който в действителност е само признание за пълна безпомощност.

При това би било напълно реалистично, ако най-мощните държави в света се бяха опитали да притиснат двете страни в конфликта: САЩ не би трябвало само да признават на израелците правото на самоотбрана, но и да настояват за въздържаност. Русия пък би тябвало да използва добрите си контакти с Дамаск и Техеран, така че оттам да не подстрекават Хамас и Хизбула, а напротив, да ги усмиряват. Европейците – на свой ред - биха могли да подсилят позициите на ливанското правителство, така че то евентуално да изпрати своите въоръжени сили на мястото на Хизбула в Южен Ливан.

Нито една от тези мерки- разбира се - не гарантира автоматично успех – но докато те не бъдат изпробвани, по-нататъшната ескалация на насилието е сигурна. Ескалация, от която никой няма полза, защото никой не е в състояние да спечели тази война. Някой ден двете страни изтощени ще прекратят военните действия и ще започнат да си ближат раните. В крайна сметка Хизбула не е в състояние да разруши Израел, даже и с помощта на новите се ракети, нито пък да “освободи Ерусалим от евреите”. А Израел на свой ред не е в състояние да прогони Хизбула. За разлика от Орагнизацията за освобождение на Палестина невремето, Хизбула принадлежи към Ливан и не представлява чуждо тяло за страната. Също невъзможно е Израел да прогони Хамас от палестинските земи.

Решение на конфликта може да има само, ако от палестинска и от ливанска страна на власт дойдат отговорни правителства с достатъчна власт, така че да въдворят ред и спокойствие. Не като помощник-шерифи на Израел, а в свой собствен интерес: в крайна сметка, редът и сигурността са за всички от полза, и най-вече за травматизираното население в Палестина и Ливан.

Само с думи и декларации, подобно нещо не може да бъде постигнато. Нужно е, всички да се включат в решителни действия. Не само Г-8, ООН и ЕС, но и арабските държави, както и силите, които подкрепят Хамас и Хизбула : Сирия и Иран.