1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Антитерористичната политика на ЕС след 11.09. 2001 ж. Анализ от Бернд Рийгерт

Днес /19-ти март/ министрите на вътрешните работи и на правосъдието от ЕС ще разгледат новите предложения на Комисията на съюза за подобряване на мерките в борбата срещу терора. Идната седмица държавните и правителствените ръководители трябва да приемат клауза за взаимопомощ, която е част от проектоконституцията и сега се изтегля напред под впечатленията от тероростичните атентати в Мадрид. Политическата воля за съвместна борба срещу терора ще бъде отново , за втори път след 11-ти септември 2001 символично демонстрирана. Ала практическото осъществяване напредва мудно. Повече от Бернд Рийгерт:

На извънредната си среща на върха 10 дни след атентатите на Ел Кайда в Ню Йорк и Вашингтон през септември 2001 държавните и правителствените ръководители от ЕС бяха на единна позиция: на ислямисткия тероризъм трябва да се отговори със съвместна борба. Тогавашният председател на Съвета на общността, белгийският премиер Ги Верхофстад заяви:

Верхофстад: "Съветът прие план за действие, даващ ясен отговор на Съюза срещу тероризма, заплашващ Европа и света".

По плана за действие започна да се работи бавно, точка по точка. С течение на времето Съюзът прие рамкови споразумения за борба срещу терора, за предотвратяване прането на пари, за замразяване банковите сметки на терористи и за създаването на многонационални разследващи екипи. Голяма част от тези споразумения бяха само частично въведени в националните правосъдни системи или пък не се прилагат. Борбата срещу терора си остава национален проблем на държавите членки, а не европейска кауза, казва комисарят на ЕС Антонио Виторино, отговарящ за ресора правосъдие и вътрешни работи. Говорителят на Виторино Пиетро Петручи предупреждава от твърде големи очаквания спрямо Брюксел:

Петручи: "ЕС няма собствена полиция и тайни служби, а има само възможността да координира, да създава рамкови условия, затрудняващи, колкото е възможно повече, престъпниците и терористите".

Конкретно бе подходено към обсъждания от години европейски ордер за арест, одобрен междувременно от 10 държави. До месец юни след сериозни дискусии трябва да последват сега и Германия, Италия, Австрия, Холандия, Гърция и десетте новоприети страни. Европейският ордер за арест има за задача да предложи възможност за бързо екстрадиране в случай на подозрение в извършването на терористични деяния. Планират се обмяната на доказателствени средства и бързото съгласуване на регистрите за съдимост по обвинение в терористична дейност. На европейската полиция Европол в Хага официално също е възложено да се бори срещу тероризма, но тя има само ограничени правомощия. Състоящата се само от шепа полицейски служители антитерористична част има за задача най-вече да осигурява обмена на информация, но досега не може да разследва самостоятелно. Разширяването на правомощията на Европол би могло да бъде решено от срещата на върха идната седмица. Говорителят на Комисията Пиетро Петручи пояснява:

Потручи: "Европол е междудържавен инструмент, който функционира. Германският вътрешен министър Ото Шили едва вчера обърна внимание, че Европол в сътрудничество с германската и с френската полиция е помогнал да се предотврати атентат срещу Коледния пазар в Страсбург".

Обмяната на информация между тайните служби, които трябва да наблюдават и разкриват групите на Ал Кайда в европейски мащаб почти не се извършва или пък се практикува само между приятелски служби, тъй като е налице стремежът да се съхраняват тайните и защитават източниците. Твърди се, че с най-добра информация разполагали британските служби, които на свой ред си ги набавяли от най-добре оборудваните тайни служби на САЩ. Тук говорителят на Комисията на ЕС Рейо Кемпинен съзира един голям проблем:

Кемпинен: "Смятам, че след атентатите от 11-ти септември сътрудничеството между тайните служби в Европа и САЩ потръгна добре, но след войната в Ирак много неща рухнаха отново вътрешно. Трябва да ускорим усилията си в редица сфери."

ЕС възнамерява да създаде поста "координатор на тайните служби". Така гласи предложението на външнополитическия координатор Хавиер Солана. Съществуват обаче сериозни резерви по адрес на "Европейско ЦРУ" по американски образец, каквото искат Белгия и Австрия. Хавиер Солана предлага и разширяване на обмена на информация с арабските държави т.е. със страните, откъдето основно идват атентаторите. Съществуват опасения от гледна точка на защитата на данните по отношение спогодба със САЩ за мащабен обмен на информация за пътниците. В хода на източното разширяване на ЕС ще се създаде европейска гранична охрана. Нещата обаче са още твърде далече от единна европейска гранична полиция.

Подобно съдържание