1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Антисемитизмът в България

Неотдавна излезе от печат сборник с изследвания обединени от темата «Антисемитизъм в България днес», чието подзаглавие «ИМА ЛИ?» насочва вниманието на читателя към изследователския характер на книгата, издадена от КОЛИБРИ. Коментар от Еми Барух

Сборникът, затворил в своите корици изследвания на тема «Има ли антисемитизъм в България днес» съдържа личните констатации от едногодишната обща изследователска работа на екип, формиран от три неправителствени организации – Българския хелзинкски комитет, Организацията на евреите в България «Шалом» и Институт «Отворено общество». Идеята на проекта е емпиричното установяване на действителния размер на това явление, като мандата на работната група включва документирането и анализирането в продължение на цялата минала година на начина, по който българските медии реагират на вносните фашистки и пронацистки съчинения и прояви.

Констатациите от анализираните 4084 единици предоставят материал за пространни анализи: «Юдеофобията» като фикс-идея, доколкото такава съществува, се свежда до сравнително ограничени обществени среди. Антисемитизмът като идеология, поне засега, е дори още по-ограничено явление.»

Макар че – както отбелязва д-р Красимир Кънев – председател на БХК – «Антисемитизъм в България е имало винаги, има и днес… неговото равнище изглежда е по-ниско от това в редица други европейски страни.»

Именно днес, сравнението с Франция например показва драстични разлики: последната седмица на международното парижко летище «Шарл де Гол» бяха наблюдавани масови струпвания на френски евреи, които окончателно напускат страната, след призива на Ариел Шарон, който обяви преди десетина дни, че във Франция се надигат антисемитски настроения и оставането там не е безопасно. Около 2500 евреи напускат Франция всяка година, но последните дни бележат рекордно повишаване на броя на изселващите се…

Социално-икономическото положение на еврейските общности навсякъде в света е един от определящите фактори на отношението към тях. Но днес редом с това се появява и нов фактор – растящото международно напрежение и увеличаващите се религиозни и политически конфликти . В този смисъл явлението, което досега черпеше енергия от доморасли бурени вече се захранва и от конфликти разположени на различни точки на планетата и съсредоточени в Близкия Изток.

Що се отнася до българското общество – ако се върнем към споменатото изследване – в сравнение с проблемите на другите малцинства, пред които то е изправено, нагласите и социалната интеграция на българските евреи могат да служат по-скоро като повод за гордост сред онези обществени кръгове, които ценят толерантността.

Но – както констатира Красимир Кънев – българското общество е показвало, че то може сравнително бързо да направи от незначителното значително и от дребното едро в ситуация на слаб социален контрол върху пропагандата и в условията на крайно стеснен обхват на обществения дебат.»

Появата на сборника в момент, в който радикалният ислям успява да проникне в доскоро напълно чужди нему територии; в който България за първи път е изправена очи в очи с непознат за населението религиозен фундаментализъм; в който изострянето на международната обстановка във връзка с безизходицата на Близкоизточния конфликт доведе до чувствително нарастване на антисемитизма в Западна Европа… предполага както нов прочит на най-новата история на Балканите, така и преосмисляне на понятието традиционна толерантност. Толерантността на българския народ е устойчиво словосъчетание приложимо само по конкретен повод и в конкретни исторически обстоятелства. Последиците от участието на България в анти-терористичната коалиция може да генерира съвършено различни нагласи в населението: техните първи прояви са вече налице… и вероятно ще бъдат обект на специално изследване.