1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Анкара и геноцидът срещу арменците

От името на правителството думата взе външният министър – явно, за да покаже, че Турция гледа на изтреблението на арменците като въпрос, наложен от чужбина. Абдула Гюл заяви:

Джем и Фишер

Джем и Фишер

“Всички резолюции на чуждестранни парламенти, които приемат за чиста монета арменските твърдения, ни обиждат, а сред турската общественост възникват съмнения в лоялността на нашите съюзници, така че подобни резолюции не са от полза за турско-арменските отношения.”

Правителственият ръководител Ердоган изобщо не участва в дебатите, но още преди това даде да се разбере, че за геноцид в бившата Османска империя и дума не може да става:

“Нашата нация няма никакви проблеми с нито една страница от своето минало. Не сме направили нищо срамно, което да трябва да отричаме или забравяме.”

Днешните арменци говорят за систематичното изтребление на 1, 5 милиона техни сънародници. Дали може да се говори наистина за геноцид или не е спорен въпрос. Факт е обаче, че стотици хиляди арменци загиват, покосени от глад и болести. Турците казват, че навремето, когато били притиснати от войната на Англия, Франция и Русия срещу тях, те просто били принудени да вземат мерки срещу един бунт, бунта на арменците. Депортацията им била защитна мярка на Османската империя срещу ножа, изваден от арменците; в същото време това била и защитна мерка за самите арменци, които по този начин били изведени от района на бойните действия.

Такава е турската версия, която се поддържа както от правителството, така и от опозицията. Вчера в турския парламент нямаше и следа от самокритика, от съжаление за неизмеримите страдания на безспорно депортираните стотици хиляди арменци. “Ако сме изтласкали нещо от съзнанието си – заяви външният министър Гюл, - това е собственото ни страдание: страданието на стотици хиляди мюсюлмани, които загинаха във финалната фаза на империята вследствие на въстанията на християнските гърци, българи, румънци и арменци.”

Министър Гюл призова турската общественост да противодейства настъпателно на обвиненията в геноцид срещу арменците. Изразено бе съжаление, че досега Армения не била реагирала на предложението за сформиране на двустранна комисия от историци. Турският външен министър даде ясно да се разбере, че Анкара изобщо не възнамерява да отвори границата с Армения или пък да установи дипломатически отношения с Ереван. Така че, от Турция нищо ново, освен призива да не се подценява вражеската пропаганда.