1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Анкара: всичко започва пак отначало?

Управляващата в Турция ислямистко-консервативна Партия на справедливостта и развитието отново издигна кандидатурата на външния министър Абдула Гюл за президент на страната. Дали няма да се повтори сценарият от пролетта?

default

Гюл и съпругата му

През април политическият сблъсък около приемника на президента Сезер тласна Турция в дълбока вътрешнополитическа криза и принуди премиера Ердоган да назначи преждевременни парламентарни избори. Секуларният елит, сред който се открояват опозиционната Републиканска народна партия и генералитетът, бе против кандидатурата на външния министър Гюл.

Още тогава мнозина се питаха дали номинацията на Гюл беше разумен ход. Предварително беше ясно, че един кандидат за най-високия държавен пост, чиито корени са в политическия ислям, и чиято жена носи публично забрадка, ще предизвика недоволство сред армията. Мисълта, че представител на една ислямистка партия, колкото и да е умерена, би могъл да стане техен главнокомандващ, е истински кошмар за генералите. За тях, които се изживяват като защитници на секуларното наследство на основателя на републиката Ататюрк, носенето на забрадка е израз на ислямистки и антитурски манталитет.

Напролет генералите заплашиха с пуч. Върховният съд, с едно съмнително решение, обяви първия тур на президентския избор за невалиден, отстъпвайки явно под натиска на армейското ръководство, което на всяка цена искаше да осуети избирането на Гюл.

А днес? Дали с новия опит за въздигане на Гюл цялата история не започва отново отначало? След категоричната си победа на парламентарните избори през юли управляващата партия се чувства несъмнено много силна; самият Гюл мотивира повторната си кандидатура с волята на народа. Перспективите да бъде избран сега за президент на Турция са наистина по-добри, отколкото бяха напролет. Остава открит обаче въпросът дали армейското ръководство, макар и отслабено поради категоричния израз на народната воля и в нарушение на демократичните и правовите принципи, ще се опита отново да наложи волята си. Във всеки случай Гюл като президент би предизвикал тежък конфликт на лоялност сред генералите.

Естествено че като победител в изборите управляващата партия имаше право отново да издигне кандидатурата на Гюл, каквото и да казва опозицията. Само че по този начин тя поема и риска от нова политическа конфронтация. Съществува опасност от ново издание на ожесточената борба между правителството и така наречения секуларен лагер начело с армията, която може да парализира страната и да застраши политическата стабилност.

А предвид така силните си позиции в парламента, партията на премиера Ердоган имаше уникалния шанс да модернизира страната и да укрепи позициите й на международната сцена. Сега съществува опасност този шанс да бъде проигран. Щеше да бъде по-добре за перспективите на Турция, ако Ердоган бе устоял на изкушението за нова демонстрация на сила и бе издигнал компромисната кандидатура на някой удобен и за опозицията политик.