1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ангела Меркел пред “Дойчландфунк”

Федералната канцлерка на Германия Ангела Меркел даде обширно интервю за “Дойчландфунк”. В него тя назова климатичните промени като едно от най-големите предизвикателства пред човечеството днес, и призова противниците на ядрената енергия да посочат алтернативни на ядрените способи начини за производството на енергия. Ето как германската канцлерка вижда необходимите реформи в европейските институции.

default

Госпожо Меркел, преди 50 години 6 държави създадоха в Рим европейската икономическа общност. Сега с присъединяването на Румъния и България имаме 27 страни-членки на общността. Това не прави ли ЕС една недееспособна организация?

“Не, Европа е една успешна приказка. Шестте държави тогава за пръв път надникнаха извън своите чинии и решиха да използват природните богатства като руда и въглища не една срещу друга, а съвместно в една обща икономическа зона и да делят помежду си не само тези суровини, но и успеха от това. Така се стигна да едно небивало благосъстояние, от което ЕС винаги е печелил. И като казвам ЕС, нека вземем Германия – за германия присъединяването на страните от Централна и Източна Европа означаваше невероятни шансове за експорт. Така напр. днес с тези страни Германия търгува повече отколкото със САЩ. Ние винаги виждаме трудностите, без които не може. Но понякога трябва да виждаме и ползите от това, като например, че Германия сред разширяването Германия се оказа в сърцето на Европа. Като Германия е печеливша от процеса на разширяване, и днес центърът на Европа е в центъра на провинция Хесен. Ние сме страната, която получи много от шансовете, разкрили се пред Европа”.

Но дори и да е така, което никой не оспорва, ЕС сигурно има граници, до които може да нараства. Сега на опашката за членство са Турция и някои други страни. Не е ли илюзорно, че разширяването и задълбочаването на интеграцията в Европа мога да вървят ръка за ръка?

“На първо място ще посоча проекта за европейска конституция, който е и един от приоритетите на германското председателство. Този проект трябва да направи така, че ЕС на 27-те да бъде дееспособна организация, това ще рече – да не бъде блокиран процесът на вземането на решения. Вярно е и това, че Европа трябва да има някакви граници. Не може всяка страна, която живее в мир, да иска да бъде приета в ЕС. Това е ясно. Този дебат още не е приключен. Аз смятам, че от една страна всяка нова страна-членка трябва да е носител на европейските ценности, а от друга съм убедена, че има и чисто регионални ограничения. Затова нашето председателство ще продължи политиката на добросъседство, тъй като на някои от нашите съседи трябва ясно да им бъде казано, че няма да могат да бъдат приети в ЕС.”

18 страни-членки одобриха проекта за европейска конституция, но страни като Франция и Холандия гласуваха против него. Ще започне ли процесът отначало, или ще се опитате да спасите това, което може да бъде спасено от проекта преди той да бъде подложен на повторен опит за одобрение?

“Не мисля, че всичко трябва да започне отначало. Проектът за европейска конституция беше изработен от европейски конвент, и това отне немалко време. Сега трябва да бъдат приети съображенията на двете страни, които отхвърлиха конституцията, но така също да бъдат взети предвид и настроенията в страните, които все още не са гласували по този проект. Така че според мен субстанцията на договора е налице. По време на германското председателства няма да бъде решен докрай проблемът с европейската конституция, и трябва да кажа това най-малкото за да предпазя хората от разочарование в бъдеще. Мисля, че трябва да решим някои конкретни въпроси, като напр. как ще работи занапред Европейската комисия, как ще изглежда процесът за вземане на решения, кои въпроси са от компетенцията на ЕС и кои – не, трябва вероятно да оставим на националните парламенти правото да следят за спазването на принципа на субсидиарността, и с това назовавам само някои от елементите в нашата работа да направим по-приемлив за гражданите на ЕС този проект за нова европейска конституция. Именно липсата на достатъчно прозрачност, чувството, че прекалено много бюрокрация произвежда Брюксел, накараха французи и холандци да отхвърлят проекта. Затова през нашето председателство ние ще се стремим да разграждаме бюрокрацията. В Европа не може на 50 години веднъж да се правят нови правила, понякога старите много бързо губят смисъл, и това ние също трябва да кажем ясно на хората, за да разбират по-добре, какво са случва в Европа.”

Трябва ли президентът на ЕК да бъда избиран от европейска парламент, и трябва ли да се запази сегашното положение, при което всяка страна-членка има правото на свой комисар?

“Две неща ще кажа. До края на нашето председателство трябва да имаме график, а не готов договор за конституция. Той трябва да е факт по-късно, до френското председателство след тези на Португалия и Словения. Факт е, че днес ЕС живее по правилата на договора от Ница. В него по отношение на комисията се казва, че в бъдеще тя трябва да има по-малко от 27 комисари. Това е правната база днес по отношение на ЕК. Второто нещо, на което искам да обърна внимание, е записаното в проекта за европейска конституция, че резултатът от изборите за Европейски парламент трябва да е определящ и при избора на кандидат за президент на ЕК. Това е постигнато още днес с избора на Жозе Мануел Барозо начело на комисията. Това не беше лесен процес, защото някои смятаха, че ще продължи практиката от преди. С други думи – трябва да има правила, такива има и в договора от Ница и в проекта за нова конституция. Важно е да се разбере, че не можем повече да живеем по старите правила, а трябва колкото се може по-скоро да направим Европа дееспособна.”