1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Ангела Меркел – портрет на кандидатката за канцлерския пост

Пътят на Ангела Меркел в политиката не е лесен, макар политическата й кариера да е успешна. С какви политически качества се отличава кандидатката на християндемократическия съюз за канцлерския пост?

default

Не е непременно недостатък, ако политическият ти противник или съпартийците ти те подценяват. Мнозина както в редиците на собствената й партия, така и сред широката общественост не приемаха изцяло Ангела Меркел, кадидатката на християндемократическия съюзза канцлерския пост. Смяташе се, че й липсват редица качества, които според общоприетото мнение са необходими на успешния политик: стаж в младежката организация на партията, добра мрежа от връзки, ефективна подръжка в собствения лагер и преди всичко елегантен контакт с медиите. Но това, на което Ангела Меркел винаги е държала, са най-важните според нея политически ценности:

“Въпросът е ни повече, ни по-малко в това, при коренно променени условия да устояваме нашите ценности – социалното пазарно стопанство и демокрацията, да устояваме тези стойности във времена на съвършено нови предизвикателства.”

Ангела Меркел, която ще навърши скоро 51 години, е родена наистина в Хамбург, но е отраснала в Темплин, на север от Берлин, т.е. в бившото ГДР в семейството на евангелистки проповедник. Следва в Лайпциг физика, след това е научен сътрудник в академията на науките, защитава дисертация. Едва след краха на комунизма става политически активна. Излиза на политическата сцена като заместник-говорителка на първото демократично правителство на ГДР, скоро след това започва стръмливата й кариера. При федералния канцлер Хелмут Кол става министърка по въпросите на жените и младежта, по-късно оглавява министерството на екологията. Вестниците я наричат “момичето на Кол”, като с това подчертават, че дължи постовете си на неговата протекция. След оттеглянето на Кол става генерална секретарка на християндемократическия съюз, а след като аферата с даренията и упорството на Кол да назове имената на дарителите разтърсва партията, Ангела Меркел поема председателството й със задачата да я изведе от кризата.

Не малко християндемократи смятат, че след като изпълни тази задача неопитната жена от Изтока лесно ще може да бъде изтласкана отново в периферията. Такива са, както се смята, намеренията главно на някои млади и амбициозни министър-председатели и председатели на провинции. Но с все по-сигурна ръка Ангела Меркел укрепва позициите си в ръководството на християндемократическия съюз. Тя първа ясно и недвусмислено се дистанцира от машинациите на Кол и пак тя постига така важното за вътрешното равновесие на партията помирение с бившия шеф на християндемократическия съюз.

Ангела Меркел, чийто втори брак е с професора по химия Йоахим Зауер, знае колко тежко е наследството, което ще поеме след евентуална победа на партията й в предстоящите парламентарни избори. Тя не се бои да атакува политическите си противници.

“Имаме най-нисък икономически растеж в Европа и причина за това не е нищо друго, освено погрешната национална политика. През 2000 година социалните застрахователни системи разполагаха с 23 милиарда евро резерви. От тези резерви днес не е останало нищо, те са ограбени. Това е истината. Това е наследството, което ни оставя червено-зелената коалиция.”

На парламентарните избори през 2002 г. Ангела Меркел отстъпи кандидатурата за канцлерския пост на председателя на християнсоциалния съюз Едмунд Щойбер. Наистина, Шойбер не успя да спечели този пост, затова пък Ангела Меркел не пропусна да извлече полза от създалата се ситуация: успоредно с председателството на християндемократическия съюз тя оглави и общата фракция на християндемократическия и християнсоциалния съюз в парламента, като принуди дотогавашния шеф на фракцията Фридрих Мерц да се оттегли от поста си. Останалите кандидати бяха пък принудени да признаят, че “момичето на Кол” действа уверено и решително, когато става въпрос за властта. Тази решимост ще й бъде необходима, ако успее да възвърне доверието на гражданите в политиците.

“Трябва да осъзнаете, че именно вашата политика разклати доверието на гражданите във възможностите на политиката дотолкова, че сега всички сме изправени пред задачата в предстоящата предизборна борба да отхвърляме всякакъв род популистки аргументи. Трябва да осъзнаете, че това е обща задача, задачата да възвърнем доверието в политиката. Една партия не може да постигне това, това е наша обща задача.”