1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Ангела Меркел и изборите

“Давай по същество, началник!” Под това заглавие наблюдателят на седмичника “Ди Цайт”, Йозеф Йофе, обяснява защо Ангела Меркел, ръководителката на германската опозиция, все още не е заслужила да бъде избрана за канцлер:

Шрьодер и Меркел

Шрьодер и Меркел

Всички политици говорят, че най-важното в тази предизборна кампания била насоката, само че никой не я задава. И най-малко Ангела Меркел, която предпочита възвишените принципи пред конкретното. Тя иска “Германия да спечели надпреварата в глобализацията” – но как? Тя иска “повече динамика в икономиката”, но и “повече справедливост”. Тя не иска да дава “неверни обещания”, но и не казва какво изобщо иска да каже. “Не се страхувам от нищо” – уверява тя. Само че изреченията й са прекалено гладки, за да излъчват смелост.

Целта на предизборната кампания разбира се е да привлечеш колкото се може повече избиратели и да отблъснеш колкото се може по-малко. Целта не е да се максимализира изборната печалба, а да се минимализират изборните загуби. Гражданинът не избира, а сваля едно правителство. Тъкмо това – девизът е: никаква пролука в стената – обяснява защо екипът на Меркел се държи като отбор, който още през първото полувреме е преминал изцяло в отбрана. Само че в политиката това помага още по-малко, отколкото на зелената морава.

Хората на Меркел твърде лекомислено се подведоха по допитванията – и по един противник, който изглеждаше уморен и деморализиран. Настроението в полза на промяна на властта беше налице. Но ето, че изведнъж половината от хората не искат вече смяна на правителството, а Меркел изостава все повече от Шрьодер. Е, вярно е, че кандидатката на консерваторите се запъва от време на време или пък бърка бруто с нето. Но проблемите й са по-сериозни. Германците знаят, че днес страната им е в по-лошо състояние, отколкото беше в началото на първия мандат на Шрьодер в 1998, но в същото време те просто не разбират защо трябва да изпратят Шрьодер в пенсия и да го заменят с Меркел.

Гражданите искат Меркел да ги убеди, че заслужава да бъде избрана за канцлер, искат да разберат как смята да опровергае лъжите, разпространявани от крайната левица и от крайната десница: че било достатъчно просто да спуснем граничната бариера и отново сме щели да разбогатем; че държавата можела спокойно да направи още повече дългове и всички щели отново да имат работа и не само това; или че няма нужда от удължаване на работното време. Защо гражданите трябва да изберат една Меркел, която все повече прилича на Шрьодер в склонноста му към лавиране?

При това не става дума за партийната програма; от решаващо значение е доверието в личността и партията, които през следващите четири години ще завъртят с няколко градуса кормилото наляво или надясно – в Германия по-бързо не върви. Избирателите нямат доверие в онези, които с красиви фрази описват светлото бъдеще. Необходима е известна степен на предсказуемост и релефност. Защо например Меркел все още не е представила своя кабинет в сянка?

Тъкмо тази колебливост отблъсква гражданите. Нищо чудно, че 84 процента от избирателите очакват да чуят от ХДС “конкретни мерки”. Вярно интерпретирано това означава, че хората искат най-сетне да разберат каква е посоката, в която консерваторите възнамеряват да ги поведат. Ако не го разберат скоро, на 18 септември християндемократите могат да се окажат много неприятно изненадани – според поговорката: “По-добре дявола, когото познаваме, вместо онзи, когото не познаваме.”

Ако съдим по състоянието на републиката, сегашното правителство би трябвало да бъде свалено. Но ако съдим по собственото му състояние, ХДС все още не е заслужил да бъде избран.