1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Анализ на четири години управление на НДСВ

Предстоящите парламентарни избори и новите предизборни обещания на управляващите в България са повод за българския Институт за пазарна икономика да припомни как НДСВ изпълни за 4 години управление предизборната си програма от 2001г. Изводите на експертите от ИПИ представя Антоанета Ненкова

default

След като припомнят, че през юни 2001 година Националното движение “Симеон Втори” спечели парламентарните избори с обещания за реформи, които да ускорят икономическото развитие и съответно да увеличат доходите на българските граждани, икономистите от Института за пазарна икономика в София проследяват в анализа си изпълнението на тези обещания.

Увеличение на доходите

Едно от обещанията на сега управляващите през 2001 година беше за “незабавно и несимволично увеличение на доходите”. Какво се случи в действителност?

По данни на Националния статистически институт през март 2001 г. средната работна заплата за страната е била 239 лв., а в момента тя е 292 лв. Тоестноминалното нарастване на средната заплата е 22.2% за период от четири години, обобщават икономистите от ИПИ.Сравнението между нетните доходи сочи, че през март 2001 г. нетният доход е бил 190.1 лв., докато през 2004 г. той е 232.80 лв. – т. е. нарастването е с около 43 лева или по 14 лева на година. Ако се отчете и инфлацията през периода, уточняват от българския ИПИ, повишението на заплатите излиза в размер на 5.6% за три години, тъй като нарастването на средното равнище на цените е около 16%. Това означава, че заплатите в България са нараствали с 1.8% през годините на управлението на НДСВ, което наистина може да бъде наречено “символично”, обобщават от ИПИ.

Данъчно облагане

Най-значително намаление на облагането има при данъка върху печалбата – той намаля от 28% през 2001 на 19.5% през 2004 година. Въпреки това, в сравнение с десетте нови членки на Европейския съюз облагането на печалбата в България е сред най-високите, което намалява привлекателността на страната като място за инвестиции и бизнес. Не беше изпълнено и едно от най-важните обещания на НДСВ – въвеждане на нулева ставка за реинвестираната печалба. Въпреки преизпълнението на приходите в бюджета, премахването на облагането на инвестираната печалба не беше извършено.

Данъкът върху доходите и осигуровките през 2001 г. са в размер на 40.8% от разходите за труд, а в момента е 39.7%. Това, което плащат работниците пряко е 20.5% от средната заплата през 2001 година, а в момента е около 20.3% от нея. Малкото понижение не е достатъчно, за да стимулира хората да работят и произвеждат повече. При осигуровките, които всъщност представляват по-голямата част от тежестта, не е направена никаква промяна, като съществува възможност дори от следващата година те да бъдат повишени заради здравното осигуряване, посочват от ИПИ.

Намалението на данъка върху печалбата и лекото намаление данъка върху доходите напълно се компенсира от нарастване на акцизите. Облагането на цигарите и алкохола се увеличи с около 50%, акцизът върху различните бензини нарасна между 20 и 120 процента, имаше значително увеличение на акциза върху дизеловото гориво и беше въведен акциз върху газта. Беше увеличен дори акцизът върху чая.

Като цяло резултатът от намалението на едни данъци и увеличението на други данъци е нарастване на общата данъчна тежест, измерена като приходи на държавния бюджет като процент от брутния вътрешен продукт. През 2001 година правителството събира 39.8% от БВП в бюджета докато през 2003 година този процент нараства на 40.9%. И това при обещания за постепенно намаление на данъчната тежест до 35% от БВП, сочат изчисленията на икономистите от ИПИ

Икономически растеж

Най-важният измерител на икономическото развитие е нарастването на брутния вътрешен продукт. Растежът му през последните години може да бъде характеризиран като умерен, смятат от ИПИ. Средно за периода на управление на НДСВ и ДСП той е 4.4% годишно и с подобни темпове на икономически растеж доходите на българите ще достигнат средните за ЕС за период от 50 до 60 години, казват от ИПИ в София. Средният ръст на реалния БВП в Ирландия, Литва и Латвия е между 7 и 8% през последните години, което показва, че такива стойности са напълно възможни и постижими и за страни като България.

Изводът е, обобщават от българския ИПИ, че и след 4-годишното управление на НДСВ, българската икономика остава прекалено регулирана, с високи данъци, множество бюрократични пречки, бавно действаща съдебна система, голямо количество държавни активи, не много добра бизнес среда и неоптимизирани държавни разходи. Все още повечето от необходимите реформи предстоят да се направят.

Подобно съдържание