1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Анализ за българската икономика

Последният брой на списанието на Банк Аустриа Кредитанщалт публикува анализ на Шандор Гардо, посветен на икономическото развитие на България. В следващите минути ви предлагаме по-важното от него.

default

В анализът е отбелязано, че сегашната политическа ситуация в страната е доминиран от предстоящото членство на България в ЕС. С върховен приоритет се ползва реформата в онези области, в които имаше най-силни критики от страна на Европейската Комисия – като например борбата срещу корупцията и престъпността. По отношение на икономическата ситуация в страната в статията е отбелязано, че България гони рекорди. През цялата 2005 година българската икономика запази високата си динамика – се отбелязва в анализът. Брутният вътрешен продукт се увеличи с 5,5% независимо от наличието на отрицателни фактори на влияние и структурни дефицити, в резултат на което рекордният резултат от плюс 5,7% , постигнат през 2004 година, за малко не можа да бъде достигнат. Основен мотор на българската икономика, остана индустрията,включително строителството, които отбелязаха прираст от плюс 7,3%. С прираст от 6,6% секторът на услугите също експандира над средното ниво. Високата динамика на тези два сектора си пролича и по данните за пазара на труда. Процентът на безработицата се понижи от 12,7% през 2004 година, на 11,5% през 2005, с което беше постигнат най-ниския резултат за последните девет години. Аграрният сектор не можа да остане в крак с развиващите се бурно сектори на стопанството. През 2005 година производството на селскостопански продукти се срина с 8,6% поради неблагоприятните климатични условия.

Другата сила, която тласкаше напред икономиката, беше силното търсене на вътрешния пазар. Макар личното потребление значително да намали динамиката си поради увеличаващата се инфлация, по-бавното нарастване на реалните доходи и поради намерението на Централната Банка да ограничи бума в кредитирането, като цяло през 2005 година то все пак отбеляза забележителен прираст от 7,4%. Още по-динамично се развиваха инвестициите, които с оглед на възстановителните работи след наводненията и силния приток на преки чуждестранни инвестиции, нарастнаха с близо 19%.

Дефицитът във външнотърговския баланс си остава ахилесовата пета - е отбелязано по-нататък в анализа на Банк Аустрия Кредитанщалт за България. През 2005 година този проблем се задълбочи ясно. Даже и въведения нов метод на отчитане, довел до корекция на данните надолу не може да прикрие факта, че дупката в бюджетния баланс за 2005 година както в абсолютни числа, както и в съотношение към БВП се е увеличила повече от два пъти и е достигнала рекордното ниво от два или половина милиарда евро, респективно 11,8% от БВП. Независимо от очертаващото се засилване на експорта, и за 2006 година се очертава подобна картина.

По-нататък в анализа се казва, че в първото тримесечие на 2006 година инфлацията е отбелязала чувствителен прираст от близо 8%, с което е било достигнато най-високото ниво в рамките на последнтите четири години. Решаваща роля в тази насока изиграха повишаването на цените на алкохола и цигарите. Макар, че през втората половина на 2006 година ефектът от този специален натиск над цените вероятно ще спадне, инфлацията за текущата година вероятно ще остане значително по-висока от тази за 2205 година, която спря на ниво от 5%.

В последната част от анализа на Банк Аустрия е отбелязано, че бюджетната политика на страната остава подчинена на строгия курс към икономии, подчинена на обявената от правителството цел да се постигне бюджетен излишът от 3% от БВП. В анализът се казва още, че добрия излишът в бюджета от миналата година е дал възможност за редуциране на външните задължения. Благодарение на предсрочните погасявания за дългове, външните задължения спаднаха от 6,6 милиарда евро на 5,4 милиарда в края на 2005 година. Това е най-ниското ниво на външен дълг на страната от началото на трансформационните процеси. В заключение, анализът стига до извода, че перспективата, България да се присъедини към ЕС вероятно ще даде допълнителен тласък за провеждане на икономически реформи и на конюнктурата, която дава импулси за създаването на нови работни места.