1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Амнести интернешънъл за насилието над жени в Турция

Отношението на турците към жените е консервативно – толкова по-консервативно, колкото по-изостанали са районите в Източна Турция

default

. ”Жените трябва да си седят вкъщи. Ако излизат на улицата, то да се държат подобаващо и с чест, а не да носят неприлични дрехи и да плямпат. Алах ме е създал мъж, за да изхранвам жената, защо й е на нея да работи? Нравственост, чест, това е.”

За тази чест турците се борят, защитават я. Тя има не толкова ислямско-религиозен, колкото традиционно-патриархален смисъл. Жертва на понятието за чест стават и девойки. Айше е едва на 12 години, когато семейството й омъжва; тя ражда двама сина и една дъщеря. Далечен роднина я подлага на сексуален тормоз, семейството смята, че за това е виновна самата тя и семейният съвет решава да я убие. Айше е една от малкото, които успяват да се спасят, избягвайки в приют за жени. Днес тя е на 24 години, но животът й сякаш е свършил, единствената й мисъл е за дъщеря й:

”Не искам да страда като мен. Много я обичам. Не ми беше хубав животът, дано този на дъщеря ми е по-добър.”

Амнести интернешънъл сочи в доклада си за насилието върху жени в Турция редица случаи като този на Айше. Думата ”ислям” не се среща в доклада, както и твърдението, че в Турция нещата са по-зле, отколкото другаде. Въпреки това става дума за ”култура на насилието” върху жени, изтъква Кристина Къри от Амнести интернешънъл. Жертва на насилие са между 30 и 50% от жените в Турция:

”Те биват бити, изнасилвани, обиждани, в някои случаи дори убивани или тласкани към самоубийство. Младите момичета биват заменяни като стока и насилствено омъжвани.”

До неотдавна турското законодателство изрично предвиждаше точка за смекчаващи вината обстоятелства при т.н. убийства за защита на честта. Ако изнасилвачът се ожени за жертвата и по такъв начин един вид ”изкупи” деянието си, той остава ненаказан. В новото законодателство, което скоро ще бъде прието, подобни параграфи вече не се предвиждат. Според Амнисти това действително е известен напредък. Трябва да се направи още много; в град с 10 милиона население като Истанбул, например, в приютите за жени има общо 35 места. Полицията и прокуратурата трябва да бъдат обучени, правителството би трябвало и публично да осъжда насилието срещу жени, както и да се погрижи за спазването на законите – иначе и новите, по-строги разпоредби ще останат неефикасни.