1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Американските планове за ПРО показват европейската слабост

Зюддойче Цайтунг публикува анализ за външната политика на ЕС, озаглавен “ Прекалено много вълнения около няколко ракети”. Автор е на бившият германски външен министър Йошка Фишер.

Й. Фишер беше германски външен министър от 1998 до 2005 г.

Й. Фишер беше германски външен министър от 1998 до 2005 г.

Централната теза на Фишер може да се обобщи така : американската система за противоракетна отбрана може и никога да не проработи истински, тя обаче отсега показва слабостта на ЕС. Според бившия федерален външен министър са пресилени опасенията за нова надпревара във въоръженията между Русия и САЩ, както и за възраждане на противоборствата между великите сили от времената на Студената война. Предлаганата от САЩ система за противоракетна отбрана – според Фишер – не може да бъде причина за паника, нито пък за писимизъм по повод развитието на по-нататъшните отношения между САЩ и Русия. Вън от съмнение е – пише германският политик – че благодарение на високите цени на петрола и газа, Русия отново укрепна и ясно предявява претенциите си като самостоятелен глобален субект. Завръщането на Русия в световната политика означава, че биха могли да се засилят някои нови и стари съперничества. В същото време обаче сме отдалечени на светлинни години от нова студена война – се казва в статията. Разполагането на 11 ракети- прихващачи в Полша няма да застраши сигурността на Русия, нито пък означава началото на нова надпревара във въоръжаването – смята Йошка Фишер. Въпреки това – според него е трудно да се разбре, защо САЩ взимат подобно решение именно сега. Заплахата от Иран, срещу която би трябвало да предпазват ракетите – все още е твърде далеч, а и може да бъде предотвратена по дипломатически път – констатира бившият гермънски външен министър. В същото време Западът се нуждае от сътрудничеството на Русия в почти всички важни международни въпроси, които са актуални в момента : Северна Корея, Иран, Ирак, Близкия Изток, Южен Кавказ, Централна Азия, Косово, Дарфур, промените в климата, енергийната сигурност или неразпространението на атомни оръжия. Американската политика спрямо Русия от известно време насам е всичко друго, но не и завършена. САЩ очевидно не могат да вземат решение, как да се отнасят към Русия – като към съперник или като към труден партньор. Американските интереси с ясния приоритет върху Ирак, Иран и Близкия Изток, всъщност би трябвало да даде предимство на опцията за партньорство. По-нататък Фишер отбелвязва, че европейската политика по отношение на Русия се намира в още по-окаяно състояние, носейки според него белезите на хаотичност и ненужна възбуда. От гледна точна на германският полотик,, истинският повод за загриженост не са американските планове за противоракетна отбрана, нито пък реторичната демонстрация на сила от страна на Путин, а демонстрираната в тази връзка драматична слабост на европейците. ЕС от десетилетие насам разработва обща политика на сигурност и външни работи – пише Фишер и задава въпрос, как при това положение е възможно, един централен въпрос като този за разполагането на американска противоракетна отбрана в Европа не се дискутира на ниво ЕС, и да не се търси обща позиция. Въпросът за противоракетната отбрана в Европа е европейски, а не двустранен въпрос – смята бившия външен министър и отбелязва, че прехвърлянето на дискусията по този въпрос към НАТО, би било драматично признание за безпомощност и липса на значение на ЕС. В същото време - се казва още в анализа на Фишер – Москва активно играе играта на “разделяй и владей”, възползвайки се от европейската зависимост от руските доставки на петрол и земен газ. Докато ЕС е блокиран поради неотстъпчивостта на полското правителство и не може да сключи ново партньорско споразумение с усия, Москва не спира да сключва двустранни договори с отделни държави от ЕС – последните бяха с Гърция и България. Единственият ефективен отговор на европейците би могъл да бъде създаването на обща енергийна политика, която да осуетява по-нататъшно европейско разцепление. В заключение Фишер пледира за това, ЕС да си изгради общи позиции по всички значими или дори стратегически въпроси на външната политика. В противен случай – според него – Европа ще се превърне в пионка в ръцете на чужди интереси.