1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Американските заплахи срещу Техеран подклаждат иранския национализъм

Буш не бива да повтаря грешките от войната в Ирак с нови нападения – например срещу Иран. Още повече, че подобно нещо неминуемо ще разпали иранския национализъм до невероятни размери. Анализ на Матиас Нас от седмичника “Ди Цайт”.

Според С. Хърш, в Белия Дом наричали Ахмадинеджад новия Хитлер

Според С. Хърш, в Белия Дом наричали Ахмадинеджад "новия Хитлер"

Когато Сиймор Хърш вземе думата по някой въпрос , цяла политическа Америка се заслушва. Името му на един от най-важните разследващи журналисти в страната, е безупречно. Той беше първият, който заговори за изтезанията в Абу Гариб. Сиймор Хърш е човек, който трябва да се взима насериозно. Това се отнася и до разследванията му относно американските планове за военен удар срещу Иран, публикувани както винаги, в “Ню Йоркър”, макар, че повечето му източници на информация остават анонимни. Тезата на Хърш, че правителството на Буш ускорявало планирането на военни удари , с цел да предизвика смяна на режима в Техеран, е разбираема. Но дали подобна политика би била умна?

Тезата звучи логично, защото Джордж Буш на няколко пъти подчерта, че един атомно въоръжен Иран ще представлява неприемлива заплаха. В публикуваната в средата на март стратегия за сигурност на САЩ се казва, че са оправдани и превантивни “първи удари”. “Светът – пише – в стратегията – ще се чувства по-добре, ако тираните знаеха, че когато си набавят оръжия за масово унищожение, го правят на собствен риск.”

Един подобен тиранин от гледна точка на САЩ – без съмнение – е иранският президент Ахмадинеджад. Той зареди атомния спор с националистически нотки. Той обаче нарече и холокоста “измислица” и заплаши Израел с унищожение. Затова звучи правдободобно, когато Хърш цитира бивш служител на американските тайни служби с твърдението, че Буш и други от Белия Дом виждали в Ахмадинеджад “нов Хитлер”. Всичто това обаче не означава непременно започване на война. Напоследък Съветът за сигурност започна да се занимава със “случая Иран”. И тъй като Съветът не може да взима решение без Русия и Китай, светът трябва да се подготви за по-бавни действия. Което е разумно, защото обществеността иска да се убеди, че са били използвани всички мирни средства за да се принуди Иран да се откаже от производството на атомно оръжие.

Но какво, ако Буш е заинтересован не толкова от атомните оръжия , както предполага Хърш, а от прогонването на религиозния режим на моллите от власт? Хърш цитира един съветник в Пентагона с думите :”Белият Дом би желал да промени структурите на властта в Иран. А това означава война”.

Смяна на режима чрез въздушни удари : това би било отрицание на разумната политика. Позициите на Ахмадинеджад в иранската политика са стабилни. Гвардейците на ислямската революция – при неговото управление – са по-влиятелни от когато и да било преди. Всяко опозиционно недоволство в момента просто ще бъде задушено още в зародиш. Режимът изобщо още не включил своя апарат на репресии. Ако Буш – противно на плановете на международната общност - постави на дневен ред въпроса за смяната на режима в Иран и ако не дай си боже даде заповед за планирането на бойни удари по подземните ирански атомни съоржения, без да се съобрази с предупрежденията и съветите на своите военни – той ще взриви не само крехкия алианс в Съвета за сигурност. Нещо повече: Той ще стимулира иранския национализъм така успешно, както едва ли би се удало и на самите ирански религиозни водачи. В подобен случай Буш би повторил грешките на войната в Ирак. Ако статията на Хърш предизвика в Америка дебат, който да осуети подобни действия, заслугите на Хърш ще надминат многократно заслугите му към читателите. Макар че те и сами по себе си са достойни за адмирации!

Подобно съдържание