1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Амбивалентна носталгия

Под надслов "Посткомунистическата носталгия" като усещане за загубата на обществената сплотеност" проф. Мария Тодорова публикува в германския всекидневник ТАЦ обширен коментар.

default

Мария Тодорова е професор по история в университета в Илинойс /САЩ/, авторка е на редица книги по социалната и културната история на Източна Европа. През октомври се очаква да излезе новата й книга "Да си спомним комунизма". Ето част от коментара, озаглавен "Амбивалентна носталгия":

"Нека разгледаме как българското общество днес оценява собствената си комунистическа история. 1989 г. се окачествява в България не като революция, а като "промяната". Наистина юбилеят не е в центъра на общественото внимание, но не може да не направи впечатление, че споменът за ерата на комунизма в различни области се съхранява по твърде своеобразен начин. Например в архитектурата: онези антифашистки монументи, които не бяха демонтирани след 1989 г., получават значително по-високо внимание отколкото по времето когато са изградени. Заедно с паметниците на "жертвите на комунизма" едва сега те придобиват онзи почетен статут, които реал-социалистическото правителство налага със заповед.

Denkmal von Todor Schiwkow

Паметникът на Тодор Живков в Правец

Преработката на миналото

В сферата на юридическото преодоляване опитът комунистическото правителство с помощта на разкрития да бъде определено като престъпно, за разлика от в други източно-европейски страни, не беше успешен. Наистина бяха отворени секретни досиета, бяха започнати съдебни дирения срещу бивши комунистически политици, бяха върнати частна собственост и земи, но желаната функция на катарзиса не бе постигната с тези мерки. Наистина сега мнозинството сред българите смята комунистическия режим за рестриктивен по отношение на политическата и икономическата свобода, но продължава да вижда в него фактор, гарантирал индивидуалната сигурност. Влошилият се стандарт на живота след 1989 г. и съмнителните пътища, по които новите елити придобиват богатствата си, допринасят съществено за това възприятие.

Пренаписването на историята

В областта на историческата наука след 1989 се случиха много неща. Дотогава проектът за "пренаписване на историята" бе ограничен само върху мас-медиите, мемоарите и популисткото тълкуване на историята. Когато необратимостта на промяната пролича ясно, бързо нарастна и броят на публикуваната научна литература, оценяваща комунистическото време по новому. Рамките на теоретическите тълкувания стига от тоталитаризма /с насарстваща критика по адрес на приложимостта му/, през държавен капитализъм, патернализъм, икономика на дефицита, ускорена модернизация, елитаризъм, та чак до дадаизъм.

Bulgarien Land und Leute Obdachlose in Sofia

Мизерия без коментар...

Специфичен спомен

Специфичната форма на спомена в България днес се смята за "посткомунистическа носталгия". Но оплакването на загубите, свързани с рухването на държавния социализъм, не имплицира автоматически желанието, той да се завърне. Само дето не всичко в него се сатанизира. Идеологическото преодоляване на мейнстрийма обаче би ни накарало да повярваме, че съществува само един общ пакет: че пълната трудова заетост не може да се постигне без съкращения, че междуетническият мир не може да се наложи без принудителна хомогенизация и че безплатното здравеопазване не е възможно без тоталитаризъм./.../

Искам да завърша с един виц, който разкрива амбивалентността на позициите спрямо комунистическото минало и възпроизвежда традиционните за българите отговори на българите след комунизма: "Една жена скача посред нощ от кревата, втурва се в банята, за да погледне аптечката. След това търчи в кухнята и отваря хладилника. Втурва се към прозореца и поглежда към улицата. След което облекчена се завръща в спалнята. На въпроса на мъжа си "Какво става?" тя отговаря "Сънувах страшен кошмар. Присъни ми се, че все още можем да си позволим да купуваме лекарства, че хладилникът е пълен и че улиците са сигурни и чисти?." "Защо да е кошмар?", пита мъжът й. "Мислех, че комунистите са пак на власт".