1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Албания - рядък европейски пример за отсъствие на антисемитизъм

В Албания никога не е имало преследвания на евреи, в албанския език няма даже и дума за "антисемитизъм".

В едно кафене на Хамбург 74 годишната Юта Нойман, коята от години живее във Вашингтон, показва снимки от пристигането си в албанския Дуръс през пролеттта на 1939 година. Семейството и е принудено да бяга от Германия, поради това, че са евреи. През Италия те влизат в Албания, без да знаят, какво ги очаква там. После те намират подслон в едно мохамеданско семейство, където се радват на изключително радушен и гостопремен прием. " Надали има друга страна в Европа, в която след войната да е имало повече евреи, отклокто преди нея - казва Юта, имайки предивид Албания.

По времето на фашистката окупация в Албания на няколко пъти са правени опити да се събират евреите в лагери за да бъдат депортирани, но акциите се провалят поради активната позиция на местното население. Албански селяни укриват евреи, а албански чиновници нерядко им помагат да заобиколят разпорежданията на окупаторите. По този начин, всичките близо 900 емигрирали евреи от чужбина, включително и местното еврейско население остават незасегнати от нацисткото изтребление. Михаел Шмит-Неке - историк и балканолог от Кийл описва този феномен по следния начин: " Що се отнася до ситуацията на евреите, Албания представлява анти-модел на обичайното поведение в останалите европейски страни, намиращи се под нацистка окупация. Според същия учен - за разлика от многто други европейски държави, в Албания никога не е имало омраза или нежелание да се приемат евреите. Евреите в Албания са до голяма степен асилимирани и почти не се различават от останалото население. Почти никой от тях не говори "ладино" - наречието на южноевропейските евреи. Само временно във Вльора е имало синагога. Евреите в Албания по онова време водят типичния маниер на живот на диаспора.Религиозният живот се разиграва мeжду собствените четири стени. Така евреите са обществено - невидима група, която не предизвиква съпротива. Освен това Албания е страна със смесена религия. Педи Втората световна война - близо две трети от населението са мюсюлмани - разделени в две големи религиозни общности. Християнсконо население също се дели на две - на католици и православни. Всичко това води до значителна религиозна толерантност. Ана Коен си спомня:

"Аз съм родена и израснала в Албания и винаги съм се чувствала като албанка от еврейски произход. В Албания винаги сме се чувствали "у дома". Никога не сме усещали какъвто и да било антисемитизъм. Нашият еврейски произход никога не е играел някаква роля за останалите".

Може би затова, когато днес европейците говорят за антисемитизъм, албанците дори не знаят, какво всъщност се има предвид. В албанския език няма даже и дума, обозначаваща "антисемитизъм".