1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Акценти от германския печат на 5 септември

Какъв ефект може да се очаква от решението за създаването на единна база с антитерористична информация

Според берлинския Тагесцайтунг въпреки решението за създаване на единна база данни, всяка служба и в бъдеще ще има възможността да запази в тайна информацията, с която разполага, т.е. – да не я предоставя за ползуване и на другитезвена, натоварени с опазването на сигурността. Като определено тайните служби в най-голяма степен ще се възползуват от тази възможност – за да защитят източниците си. След като министрите на вътрешните работи на федералните провинции излязоха с решението за включването в общата информационна база на множество данни, които наскоро след получаването им да бъдат предоставени открито на разположение, може да се очаква, че тайните служби изобщо няма да се разбързат с освобождаването на техните информационни масиви. Вината за това носят вътрешните министри на Долна Саксония и Бавария с техните прекомерни изисквания.

Остзее Цайтунг е на мнението, че е било изгубено много ценно време преди постигането на компромиса за индексната база данни. Но пък сега базата би могла да се превърне в ценен инструмент в ръцете на следователите, като същевременно трябва да се има предвид, че тя няма да се окаже чудотворно средство в борбата срещу атентаторите-фанатици. Възраженията на опозицията, че общата информационна база ще размие границите между тайните служби и полицията, също не са оправдани. От гледна точка на конкретните терористични опасности подобна абстрактна разделителна линия не изглежда смислена.

Тюрингер Алгемайне изтъква, че от 11 септември насам отново и отново е ставало очевидно, че тайните служби и полицията отдавна са били запознати с редица детайли. Но всеки прилежно е събирал информацията за себе си, докато при обединението й би било вероятно пъзелът да може да бъде подреден. От гледна точка на факта, че в Германия със сигурността се занимават 37 служби /до митницата/, незибежно възниква въпросът за ефективността. В една плътно контролирана държава, подобна на описаните от Оруел, всичко би било на единно подчинение. А в правовата държава пък се получава така, че службите се отклоняват от обществения контрол и попадат в сивата зона на секретните задачи.

Във връзка с предизвикалото много спорове включване или не на религиозната принадлежност в базата данни, вестник Майн Ехо пише, че дори и принципните защитници на личните данни да протестират – данни като тези за вероизповеданието без съмнение имат място в новата информационна база, при положение, че мотивираният от религиозни съображения тероризъм в момента представлява най-голямата опасност за вътрешната сигурност в Германия. Без сведения като тези за притежаването на оръжие, за придвижванията, банковите извлечения или – в случая – религиозната принадлежност, антитерористичната информационна база би имала много по-малко смисъл, по-скоро би създала на хората привидното усещане за сигурност.

На свой ред Шварцвелдер Боте изтъква, че едва след осуетените нападения срещу два регионални влака политиците са успели да постигнат консенсус по това, че бързото предоставяне на данни за заподозрени лица е спешно необходимо. Това няма да е панацея в борбата срещу тероризма, но със сигурност създаването на новата база данни е от голямо значение. Затова и политиците не би трябвало да отбягват въпроса защо бе пропиляно толкова много време като при това рисковете са били извънредно големи. Подобни въпроси задават и много други от германските вестници в днешните си броеве, като паралелно изтъкват, че новата единна база данни определено ще е от полза, но нищо повече.